Ендър нареди на взводните си командири да извършат церемонията на противниковата врата — четири шлема да се допрат в ъглите и Том Лудата глава да влезе през вратата. Повечето командири вземаха за тази церемония който им попадне от оцелелите. Ендър би могъл да избере всекиго. Отлична битка.
Лампите отново засияха и майор Андерсън лично излезе от учителския вход в южния край на бойната зала. С тържествен вид той подаде на Ендър учителската кука, която според ритуала се връчваше на победителя. Ендър я използва да размрази първо поразените си момчета, естествено, и преди да размрази противника, събра войниците по взводове.
Твърд, войнствен вид, ето това трябваше да покажат момчетата, когато Карби и зайците щяха отново да са в състояние да се движат. Те могат да ни ругаят и да си лъжат по наш адрес, но ще си спомнят, че сме ги разгромили, и независимо от думите им, другите войници и другите командири ще прочетат в очите им, в тези заешки очи, и ще видят там стройния ни ред и победоносните ни погледи. За армия „Дракон“ скоро щеше да се заговори.
Карн Карби дойде при Ендър веднага щом беше размразен. Той бе дванайсетгодишно момче, което очевидно бе станало командир през последната година от престоя си в училището. Ето защо не бе надменен като онези, които ги бяха произвели на единайсетгодишна възраст. Когато ме победят някога, ще си припомня ето това. Да запазя достойнство и да засвидетелствам уважение там, където се полага, за да не превърна поражението в безчестие. Но се надявам да не ми се налага да го правя често.
Андерсън разпусна армия „Дракон“ накрая, след като момчетата от „Заек“ минаха на малки групи през вратата, през която бяха влезли момчетата на Ендър. След това Ендър поведе армията си през вратата на противника. Сега, когато отново се връщаха към гравитацията, светлинният знак в долната част на вратата им напомняше накъде е надолу. Всички се приземиха леко на нозете си. Събраха се в коридора.
— Сега е 07:15 — каза Ендър, — а това означава, че разполагате с петнайсет минути за закуска, преди да се срещнем всички в бойната зала за сутрешната тренировка. — Той дочу как някои момчета тихичко възразяват: „Добре де, нали победихме, нека сега да празнуваме.“
— Добре — отговори им Ендър, — можете да празнувате. И имате разрешението на командира си да се замеряте с храна по време на закуска.
Те се смееха и викаха ура. После Ендър освободи момчетата и ги изпрати бегом до спалното помещение. Събра взводните командири на излизане и им каза, че тренировката няма да започне по-рано от 07:45 и че ще свърши по-рано, за да могат момчетата да си вземат душ. Половин час за закуска и никакъв душ след сражението — това също бе крайно недостатъчно, но в сравнение с петнайсетте минути щеше да е жест на щедрост. А Ендър искаше съобщението за допълнителните петнайсет минути да бъде направено от взводните командири. Нека момчетата свикнат отстъпчивостта да идва от взводните, а строгостта от командира им — това щеше да ги сплоти по-здраво в тези малки, стегнати звена на армия „Дракон“.
Ендър не отиде на закуска. Не беше гладен. Вместо в трапезарията той отиде в банята и взе душ, като постави бойния си костюм в кабината за почистване, за да стане готов, докато се избърше. Изми се два пъти и остави водата да го облива обилно. После водата щеше да се преработи. Нека днес всеки пийне от потта ми. Бяха му дали необучена армия, но той бе победил, и при това не с какъв да е резултат. Бе победил само с шестима замразени или улучени. Нека видим докога другите командири ще използват тези шаблонни строеви комбинации сега, когато бяха видели какво може да постигне гъвкавата стратегия.
Носеше се свободно из бойната зала, когато войниците му започнаха да пристигат. Никой, разбира се, не го заговори. Знаеха, че той ще заговори само когато е готов, не и преди това.
Когато всички се събраха, Ендър се приближи с помощта на куката към тях и ги изгледа един по един.
— Успешна първа битка — рече той, което бе основание за мощно ура и скандиране „Дракон, Дракон“, което той бързо прекрати. — Армия „Дракон“ се справи добре срещу зайците. Но врагът няма да бъде винаги толкова слаб. Ако това, взвод „В“, беше една добра армия, щяха веднага да забележат колко бавно се придвижвате и щяха да ви пометат още от фланговете, преди да успеете да вземете удобна позиция. Трябваше да се разделите и да влезете под ъгъл от двете посоки, така че да не успеят да ви нападат във фланг. Взводове „А“ и „Д“, попаденията ви са жалки. Резултатите показват, че на двама войници се пада средно по едно попадение. Това означава, че повечето от попаденията са на войниците от по-предните позиции. Това не може да продължава така — един опитен противник ще унищожи нападателите си, ако те нямат добро прикритие, осигурено от войниците, заели по-задни позиции. Искам всеки взвод да тренира далечна стрелба по подвижна и неподвижна мишена. Подвзводовете ще се редуват като мишени. Ще размразявам бойните костюми на всеки три минути. Действайте!