— Опасност от какво? Да не би да ви дават по-малко храна, ако победя аз? Доколкото си спомням, ти беше този, който ме уверяваше, че това е само една глупава игра, която пет пари не струва.
На Динк не му хареса да използват собствените му думи срещу него, не и при тези обстоятелства.
— Ти беше този, който ме караше да ги търпя, Ендър. С теб обаче аз няма да си играя игрички. Ти не можеш да ме победиш.
— Може и да не мога — отвърна Ендър.
— Аз съм те учил — каза Динк.
— На всичко, което знам — рече Ендър. — И го знам вече наизуст.
— Поздравления — каза Динк.
— Хубаво е да знам, че все пак тук имам приятел. — Но Ендър не беше сигурен, че Динк му е все още приятел. Нито пък Динк. След няколко кухи фрази Динк се върна на масата си.
Когато привърши с обяда си, Ендър се огледа. В момента се водеха няколко незначителни разговори. Ендър мярна Бонсо, който бе сега един от най-старите командири. Роуз дьо Ноуз се бе дипломирал. Петра бе с някаква групичка в един ъгъл в дъното на помещението и нито веднъж не погледна към него. И тъй като повечето от останалите, включително и онези, с които Петра разговаряше, му отправяха от време на време по някой прикрит поглед, Ендър бе съвсем сигурен, че тя нарочно избягваше погледа му.
Ето това му е лошото, като започнеш да побеждаваш още от самото начало, помисли си Ендър. Губиш приятелите си.
Ще им дам няколко седмици, за да свикнат с тази мисъл. До следващата ми битка нещата тук ще се поуспокоят.
Преди да свърши обедната почивка, Карн Карби счете за необходимо да дойде и да поздрави Ендър. Това бе благороден жест и, за разлика от Динк, Карби не изглеждаше предпазлив.
— Точно сега съм в немилост — рече той откровено. — Няма да ми повярват, като им кажа, че си направил неща, които никой досега не е правил. Така че се надявам да извадиш душата на следващата армия, с която се сражаваш. Ще ми направиш лична услуга.
— Наистина ще го направя като лична услуга за теб — каза Ендър. — И благодаря, че дойде да си поговорим.
— Според мен тук се отнасят доста зле към теб. Когато дойдат за първи път в трапезарията, на новите командири им се устройват обикновено овации. Само че преди да дойде за първи път тук, новият командир обикновено има вече няколко поражения в торбичката си. Аз влязох тук за първи път преди месец. Ако някой заслужава овации, това си ти. Но това е животът. Хубавичко им натрий мутрите.
— Ще се опитам.
Карн Карби си тръгна, а Ендър мислено го прибави към личния си списък на хора, които класифицираше като човешки същества.
От дълго време Ендър не беше спал по-добре, отколкото през тази нощ. Спа така добре, че всъщност не се събуди до запалването на осветлението. Събуди се в добро настроение, отиде бегом до банята да си вземе душ и забеляза листчето на пода едва когато се върна и започна да си облича униформата. Видя листчето само защото то се плъзна по пода, когато, преди да си облече униформата, я изтръска. Вдигна листчето и го прочете.
ПЕТРА АРКАНЯН, АРМИЯ „ФЕНИКС“, 07:00
Това беше старата му армия, онази, която бе напуснал преди по-малко от четири седмици и чиито строеви положения знаеше със затворени очи. Донякъде под влиянието на Ендър те бяха станали най-податливи към новото — реагираха относително бързо на новите ситуации. Армия „Феникс“ най-добре от всички би се справила с променливия, нестандартен стил на нападение на Ендър. Преподавателите явно бяха решили да направят живота му интересен.
На листчето пишеше 07:00, а сега бе вече 06:30. Някои от момчетата му сигурно бяха вече тръгнали на закуска. Ендър захвърли униформата, грабна бойния си костюм и само след миг стоеше на прага на спалното помещение на армията си.
— Господа, надявам се да сте научили нещо вчера, защото днес ще трябва да направим същото.
Трябваше им само миг, за да осъзнаят, че той говори за сражение, а не за тренировка. Сигурно бе грешка, казаха те. Никой никога не бе имал битки в два последователни дни.
Той подаде листчето на Флай Моло, командира на взвод „А“, който веднага се развика: „Бойни костюми!“ и започна да се преоблича.
— Защо не ни предупреди по-рано? — попита Горещата супа. Той имаше навика да задава на Ендър такива въпроси, каквито никой друг не се осмеляваше да му задава.
— Помислих си, че ще е добре да вземете душ — отвърна Ендър. — Вчера зайците се оплакали, че сме спечелили само защото те изпопадали от вонята ни.
Войниците, които го чуха, се засмяха.
— Май си намерил листчето чак когато си се върнал от банята, така ли е?