— Полковник Граф желае да те види незабавно в кабинета си.
Ендър стана и го последва. Андерсън докосваше с длан и така отваряше ключалките, които не допускаха учениците в преподавателския сектор. Най-сетне пристигнаха в помещението, където Граф се бе настанил в едно въртящо се кресло, закрепено с болт към стоманения под. Търбухът му закриваше и двете ръкохватки на креслото, дори и когато седеше с изопнат гръб. Ендър се опита да си припомни. Само преди четири години, когато го видя за първи път, Граф изобщо не беше му се сторил много дебел. Времето и напрежението явно не са били много благосклонни към началника на Военното училище.
— Вече седем дни от първата ти битка, Ендър — заговори Граф.
Ендър не отговори.
— И спечелихте седем битки, по една на ден.
Ендър кимна.
— Личните ти резултати са също необичайно високи.
Ендър примига.
— На какво отдаваш, командире, този си забележителен успех?
— Дадохте ми армия, която върши всичко, което ми хрумне, че трябва да върши.
— И какво ти хрумва да върши?
— Ориентираме се надолу по посока на противниковата врата и използваме като щит краката и коленете надолу. Избягваме заучените строеви шаблони и държим непрекъснато да се движим. Полезно е и това, че имам пет взвода от по осем души вместо четири от по десет. Освен това нашите противници нямаха време да реагират резултатно на новите ни технически похвати и по тази причина продължаваме да ги побеждаваме със същите трикове. Това обаче няма да продължи дълго.
— Значи не очакваш, че непрекъснато ще побеждаваш?
— Не и със същите похвати.
Граф кимна.
— Седни, Ендър.
Ендър и Андерсън седнаха едновременно. Граф погледна към майора и Андерсън заговори:
— В какво състояние е армията ти, след като се сражава толкова често?
— Вече всички са ветерани.
— Но как се чувстват? Уморени ли са?
— Дори и да са уморени, няма да си го признаят.
— Все още ли са в добра бойна форма?
— Вие сте хората, под чийто контрол са компютърните игри, които си играят с човешките умове. Така че вие следва да знаете.
— Ние знаем каквото знаем. Искаме да знаем и онова, което ти знаеш.
— Това са много добри войници, майор Андерсън. Сигурен съм, че и силите им си имат своя предел, но ние още не сме стигнали до него. Някои от новобранците се затрудняват, защото никой досега не ги е учил на някои основни технически похвати, но те работят много упорито и напредват. Какво очаквате да ви кажа, че имат нужда от почивка ли? Разбира се, че имат нужда от почивка. Трябват им поне две седмици почивка. Зарязали сме напълно училищните си занимания и до един едва кретаме в часовете. Но всичко това ви е известно и то очевидно не ви вълнува. Защо тогава би трябвало да вълнува и мен?
Граф и Андерсън си размениха погледи.
— Ендър, защо гледаш толкова внимателно видеофилмите за войните на бъгерите?
— За да разширя познанията си по стратегия, разбира се.
— Тези видеофилми са създадени с пропагандна цел. Всички елементи от нашата стратегия са изрязани от цензурата.
— Известно ми е.
Граф и Андерсън отново си размениха погледи.
Граф забарабани с пръсти по писалището.
— Вече не играеш на мисловната игра — рече той.
Ендър не отговори.
— Кажи ми, защо не играеш вече?
— Защото победих.
— В тази игра човек никога не побеждава докрай. Винаги остава по нещо.
— Аз победих докрай.
— Ендър, ние искаме да ти помогнем, искаме да бъдеш възможно най-щастлив, но ако ти…
— Вие искате да направите от мен възможно най-добрия войник. Слезте долу и проверете класацията. Прегледайте класациите за всички времена, още от основаването на училището. Значи в моя случай сте постигнали отлични резултати. Поздравления. И така кога ще ме изпратите да се сражавам с добра армия?
Безжизнените устни на Граф се разтегнаха в усмивка и търбухът му се разтресе от безмълвен смях. Андерсън връчи на Ендър едно листче.
— Още сега — каза той.
БОНСО МАДРИД, АРМИЯ „САЛАМАНДЪР“, 12:00
— Но дотогава остават едва десет минути — рече Ендър. — По това време войниците ми сигурно вземат душ след сутрешната тренировка.
— Ами тогава най-добре ще е да побързаш, момче — ухили се Граф.
След пет минути той се озова в спалното помещение на своята армия. Повечето момчета се бяха вече облекли след душа, а някои бяха отишли в залата за игри или видеозалата, за да изчакат там до началото на обяда. Той изпрати три от по-малките момчета да отидат и съберат всички и заповяда на останалите да се облекат колкото е възможно по-бързо за сражението.