Выбрать главу

— Тази битка ще е ожесточена, а нямаме никакво време — каза Ендър. — Те съобщиха на Бонсо преди цели двайсет минути и докато стигнем до портала, те ще са вече най-малко от пет минути в залата.

Момчетата бяха възмутени, оплакваха се гръмогласно на жаргона, на който обикновено избягваха да говорят в присъствието на командира. Що за гадни номера ни пробутват? Да не им е мръднала чивията?

— Забравете за всичко, ще се ядосваме за тази работа довечера. Изморени ли сте?

Отговори Флай Моло.

— Работихме до изнемога на тренировката днес. А да не говорим, че тази сутрин изкарахме душата на армия „Пор“.

— Досега никой не е имал две сражения в един и същи ден — обади се Том Лудата глава.

Ендър му отговори в същия тон:

— Досега никой не е побеждавал и армия „Дракон“. Сега ли е голямата ви възможност да ви натупат? — Подигравателният въпрос на Ендър сложи край на оплакванията им. Първо победа, а след това задаване на въпроси.

Всички вече се бяха събрали в помещението, а повечето бяха и облечени за бой. „Напред!“ извика Ендър и те се втурнаха след него. Когато стигнаха до портала на бойната зала, някои все още се обличаха в движение. Мнозина дишаха на пресекулки, лош признак, бяха прекалено уморени за това сражение. Вратата бе вече отворена. Изобщо не се виждаха звезди. Празно, абсолютно празно пространство, потънало в ослепителна светлина. Нямаше дори и мрак, в който човек да се скрие.

— Мили боже — обади се Том Лудата глава, — и те не са още пристигнали.

Ендър постави длан върху устните си, за да им покаже, че не трябва да говорят. Сега, когато вратата бе отворена, противникът можеше да чуе всяка тяхна дума. Ендър описа с ръка кръг около портала, за да им покаже, че саламандрите несъмнено са се разположили по стената около целия портал, където не могат да бъдат видени, но могат лесно да поразят всеки, който влезе в залата.

Ендър им даде знак всички да отстъпят назад. После издърпа напред някои от по-високите момчета, включително и Том Лудата глава, и ги накара да коленичат, не да приклекнат, а да се наклонят назад, за да седнат върху петите си с изопнати гърбове, така че чупката на тялото им да е под прав ъгъл. След това ги замрази. Всички го наблюдаваха мълчаливо. После избра най-дребничкото момче, Бийн, връчи му пистолета на Том и накара Бийн да коленичи върху замразените крака на Том. После провря ръцете на Бийн, всяка от които държеше пистолет, под мишниците на Том.

Едва сега момчетата проумяха. Том беше щит, брониран космически летателен апарат, а Бийн щеше да се крие в него. Той, разбира се, нямаше да е неуязвим, но щеше да разполага е време.

Ендър определи други две момчета да тласнат Том и Бийн през портала, но им даде сигнал да изчакат. Той тръгна сред другите момчета, като бързо ги групираше по четирима — щит, стрелец и двама тласкачи. След това, когато всички бяха замразени или въоръжени, или готови да тласкат, той даде сигнал на тласкачите да вдигнат товарите си, да ги тласнат през портала, а след това и те да скочат в залата.

— Започвайте! — изкрещя Ендър. И те започнаха. По две двойки наведнъж „щит-стрелец“ започнаха да прелитат през портала, насочени така, че щитът да застава между стрелеца и противника. Врагът незабавно откри огън, но поразяваха най-вече замразеното момче, което се движеше с гръб към тях. Междувременно, стиснали във всяка ръка пистолет, с мишени, спретнато подредени в редица и проснали се в цял ръст на стената, драконите изобщо не срещнаха трудности. Беше направо невъзможно да не улучиш. А когато и тласкачите наскачаха през портала и се уловиха за скобите на същата стена, на която се бяха разположили и противниците, те откриха стрелба под такъв ужасен ъгъл, че саламандрите не успяваха да преценят дали да стрелят по двойките щит-стрелец, които ги косяха отгоре, или по тласкачите, които стреляха по тях от собственото им ниво. И когато Ендър мина през вратата, сражението бе приключило. Не бе изминала и една пълна минута от преминаването на първия дракон през портала до прекратяването на стрелбата. Армия „Дракон“ бе изгубила двайсет замразени и улучени и само дванайсет момчета бяха незасегнати. И въпреки че това бе най-лошият им резултат досега, те все пак бяха победили.

Когато майор Андерсън излезе и му връчи куката, Ендър не успя да сдържи гнева си.

— Мислех си, че ще ни изпратите да се бием срещу армия, която също като нас държи на честната игра.