Зашеметен се изправи и потърси бойния си костюм. После си спомни — беше го оставил в кабинката за почистване, докато вземаше душ. Все още беше там.
С листчето в ръка той излезе от стаята. Вечерята бе почти към края си и в коридора имаше едва няколко човека, но никой от тях не го заговори, само го наблюдаваха, било от страхопочитание заради случилото се по обяд в банята, било заради ужасния израз на лицето му. Повечето момчета бяха в спалното помещение.
— Здрасти, Ендър. Тази вечер ще има ли тренировка?
Ендър подаде листчето на Горещата супа.
— Ама че копелета! — рече той. — Този път две наведнъж?
— Две армии! — изкрещя Том Лудата глава.
— Ами че те направо ще се препъват една в друга — обади се Бърнард.
— Ще трябва да се поизмия — рече Ендър. — Подгответе момчетата, съберете всички хора. Ще се срещнем на портала.
Той излезе от помещението. Подир него се надигна врява. Чу как Том Лудата глава се развика:
— Две гаднярски армии! Ще ги спукаме!
Банята беше празна. Всичко бе разчистено. Нямаше и следа от кръвта, която шуртеше от носа на Бонсо и се смесваше с горещата водна струя. Нямаше и помен от нея. Сякаш тук никога нищо не се е случвало.
Ендър пристъпи под душа и се изплакна, отми от себе си потта от битката и я остави да се изтече в канала. Свърши се, сега щяха да я преработят и утре всички ще пием от окървавената от Бонсо вода. В нея вече нямаше и капчица живот, но кръвта му си оставаше същата, неговата кръв и моята пот, размили се в тяхната глупост или жестокост, или каквото и да бе онова, заради което допуснаха всичко това да се случи.
Той се избърса, облече си бойния костюм и се отправи към залата. Армията му чакаше в коридора, вратата все още не бе отворена. Гледаха го мълчаливо, докато мина напред, за да застане пред потъналото в мрак сиво силово поле. Разбира се, всички те знаеха за днешния двубой в банята — това, заедно с голямата им умора от сутрешната битка, ги правеше мълчаливи, докато мисълта, че ще застанат лице в лице срещу две армии, ги изпълваше с ужас.
Правят всичко възможно, за да ме победят, помисли си Ендър. Всичко, което им хрумне, без да им мигне окото, променят правила, само и само за да ме победят. Само че на мен тази игра ми дойде до гуша. Никоя игра не заслужава порозовялата от кръвта на Бонсо вода по пода на банята. „Простудете“ ме! Изпратете ме у дома! Не искам да играя повече!
Вратата изчезна. Само на три метра отпреде им имаше четири разположени близо една до друга звезди, които плътно закриваха зрителното им поле.
Две армии не стигаха. Трябваше да накарат Ендър да разположи и силите си на сляпо.
— Бийн! — извика Ендър. — Вземи момчетата си и виж какво има от другата страна на тази звезда.
Бийн нахлузи намотаното около кръста му въже, завърза единия му край около себе си, подаде другия на едно момче от отряда и влезе полекичка през портала. Отрядът му незабавно го последва. Бяха тренирали това положение няколко пъти и само за секунди се завързаха за звездата, като продължаваха да държат края на въжето. Бийн се оттласна силно по посока, почти успоредна на портала. Когато стигна до ъгъла на залата, той отново се отблъсна и се стрелна право към врага. Светлите точки по стената показваха, че по него се стреля. Когато въжето последователно се изопна от всеки лъч на звездата, посоката на полета му рязко се промени и вече бе невъзможно да го улучат. Момчетата от отделението му го поеха сръчно, когато се върна отново при тях. Раздвижи ръцете и краката си, за да покаже на онези, които все още чакаха на портала, че врагът не е успял да го порази.
Ендър скочи през портала.
— Доста е мрачно — рече Бийн, — но пък ако е достатъчно светло, няма да може да се проследяват лесно хората по светлините на костюмите им. По-лошо не може да бъде. Но от звездата до позицията на врага има абсолютно празно пространство. Те имат осем звезди, подредени в квадрат около вратата им. Не видях никой да наднича иззад звездите. Те просто си седят и ни очакват.
Сякаш за да потвърди думите на Бийн, противникът започна да им подвиква:
— Хей, ние сме гладни, елате да ни нахраните! Какво се влачите! Що за дракони сте!
Умът на Ендър отказваше да работи. Положението бе нелепо. При противник с числено превъзходство две към едно и добре укрепени позиции за него нямаше никаква надежда.
— В една истинска война при това положение всеки командир, който има поне мъничко мозък в главата си, ще отстъпи, за да спаси армията си.
— Какви ги говориш, по дяволите! — възмути се Бийн. — Та това е само игра.
— Откакто премахнаха правилата, това престана да бъде игра.