— Тогава забрави и ти за правилата.
Ендър се усмихна.
— Добре. Защо не? Я да видим как ще им се отрази един по-специален боен строй.
Бийн се слиса.
— Боен строй ли? Откакто сме армия, за такова нещо при нас никога не е ставало въпрос.
— До края на нормалния ни учебен курс остава цял месец. Значи крайно време е да го въведем в работната си програма. Човек трябва да знае всичко за бойния строй и за разположението на силите.
Той образува с пръсти буквата А, показа я към портала и кимна с глава. Взвод „А“ бързо пристигна и Ендър започна да разполага момчетата зад звездата. Три метра пространство не бе достатъчно за работа, момчетата бяха уплашени и смутени и му бяха потребни цели пет минути, за да ги накара да разберат какво трябва да направят.
Войниците от „Тигър“ и „Лешояд“ подхвърляха вече само хапливи реплики, а командирите им спореха дали трябва да използват съкрушителната си сила, за да нападнат армия „Дракон“, докато момчетата на Ендър все още се намират зад звездата. Мому държеше да нападнат:
— Превъзхождаме ги две към едно.
— Трябва само да стоим мирно — възразяваше му Бий — и няма как да загубим, но напуснем ли позициите, той ще намери начин да ни победи.
И така, те кротуваха по местата си, докато накрая видяха на мъждивата светлина как една огромна маса се измъква иззад звездата на Ендър. Тя запази формата си дори когато рязко спря и се спусна право към притихналия център на осемте звезди, където ги очакваха осемдесет и двама войници.
— Хе-хей! — провикна се един от лешоядите. — Ами че те са се наредили в боен строй.
— Сигурно са го мъдрили цели пет минути — рече Мому. — Ако ги бяхме нападнали през това време, щяхме да ги смачкаме.
— Спокойно, Мому — прошепна Бий. — Видя как прелетя онзи дребосък. Той обиколи цялата звезда и се върна обратно, без дори да се допре до някоя стена. Може би всички имат куки, замислял ли си се някога по този въпрос? Явно, че разполагат с някаква новост.
Бойният строй бе много странен. Бяха се подредили в квадрат и плътно прилепналите им тела образуваха отпред стена. Зад нея се виждаше цилиндър — шест момчета, подредени в кръг, и две в средата. Замразените им крайници стърчаха така, че на пръв поглед бе невъзможно да се държат един за друг. И все пак те така плътно бяха прилепнали един до друг, сякаш бяха привързани с въже — както и всъщност беше. Останалите дракони стреляха отвътре с убийствена точност, като принуждаваха лешоядите и тигрите да не се отделят от позициите си.
— В задната си част това строево недоразумение е отворено — рече Бий. — Веднага щом се озоват между Звездите, можем да ги заобиколим и да…
— Не говори, а действай! — отвърна Мому. После, по свое усмотрение, нареди на момчетата си да се насочат към стената и да се отблъснат по посока на тила на драконите.
Сред настъпилия от тази маневра хаос, докато лешоядите продължаваха да стоят на позициите си, бойният строй на армия „Дракон“ отведнъж се разпадна. Както цилиндърът, така и предната стена се разчупиха по на две части и отвътре изскочиха момчета, които се отблъснаха и поеха нагоре. Почти едновременно с тях четирите части на бойния строй също промениха посоката на полета си и се насочиха към вратата на „Дракон“. Повечето от лешоядите откриха стрелба по тях и по момчетата, които отстъпваха с тях, докато тигрите нападнаха в тил оцелелите дракони.
Нещо обаче не беше наред. Уилям Бий се замисли за миг и разбра какво е то. Четирите части на бойния строй не биха могли да променят посоката си по средата на своя полет, освен ако някой не бе се оттласнал в противоположна посока, и ако този някой или някои се бяха отблъснали с такава сила, че да тласнат двайсет човека назад, то тогава те сигурно се движат много бързо.
Ето ги къде бяха — шест дребни дракончета се спускаха надолу към вратата на Уилям Бий. По броя на светлините по костюмите им, Бий разбра, че трима от тях са улучени и двама са извадени от строя, само един бе невредим. Нямаше нищо страшно. Бий внимателно се прицели в тях, натисна спусъка и…
Изстрел не последва. Светлините засияха. Играта бе свършила.
И макар че гледаше право в тях, на Бий му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае какво бе станало току-що. Четирима дракони бяха допрели шлемовете си в ъглите на вратата. А един бе минал през нея. Те току-що бяха извършили ритуала на победата. Бяха обречени на разгром, почти не бяха нанесли щети на врага, а имаха наглостта да изпълнят победния ритуал и под носа им да сложат край на играта.
Едва тогава на Уилям Бий му хрумна, че по правилник армия „Дракон“ не само бе сложила край на играта, но твърде възможно бе и да я е спечелила. В края на краищата каквото и да се случеше, една армия не се считаше за победител, ако не разполага с достатъчно незамразени войници, които да докоснат ъглите на противниковата врата, а един да мине през нея и да влезе в коридора на вратата. Следователно по тази логика можеше да се приеме, че ритуалът в края на играта бе всъщност победа. Бойната зала, естествено, го зачете като край на играта.