— Арестуван ли е?
— Логичен въпрос. Генерал Пейс е началник на военната полиция. Във Военното училище наистина има смъртен случай.
— Не ми съобщиха дали полковник Граф е повишен, или разжалван от военен съд.
— Просто командирован с назначение да се яви на доклад при Полемарха.
— Това какво знамение е — добро или лошо?
— Кой може да знае? От една страна, Ендър Уигин не само че оцеля, но и постигна огромен успех — дипломира се в блестяща форма, а заслуга за това има и Граф. От друга страна, на борда на совалката има още един пътник, който пътува в чувал.
— Но това е само вторият смъртен случай в цялата история на училището. Поне този път не беше самоубийство.
— Убийството с какво е по-добро, майор Имбу?
— Не беше убийство, полковник. Имаме целия запис на видеокасета, при това заснет от два ъгъла. Никой не може да обвинява Ендър.
— Но биха могли да обвинят Граф. В края на краищата всичко това е минало. Цивилните могат да се ровят във файловете ни и да решат кое е било правилно и кое не. Да ни награждават с ордени, когато смятат че сме били прави, и да ни отнемат пенсиите и да ни пращат в затвора, когато решат, че сме сгрешили. Поне са проявили здрав разум, като не са казали на Ендър, че момчето е умряло.
— Това му е за втори път.
— И за Стилсън ли не са му казвали?
— Детето е чувствително.
— Ендър Уигин не е убиец. Той просто побеждава — усърдно и честно. Ако някой трябва да се плаши, то нека това бъдат бъгерите.
— Да не би да ги съжаляваш, че трябва да се бият с Ендър?
— Съжалявам единствено Ендър. Но не дотолкова, че да предложа да го галят с перце. Току-що получих достъп до материалите, които Граф е събирал напоследък. За движението на флотилиите и други от този род. По-рано спях спокойно нощем.
— Времето ли ни е малко?
— Не трябваше да повдигам този въпрос. Не мога да ти съобщя поверителна информация.
— Знам.
— Да не говорим повече за това, но с изпращането на Ендър в Командирското училище не са избързали нито с ден. Може би дори са закъснели с две години.
Глава тринайсета
Валънтайн
— Деца ли?
— Брат и сестра. Покрили са се надълбоко в информационните мрежи — пишат за компании, които им плащат в информационно време или нещо от този род. Дявол знае кога е започнало всичко това.
— Какво имат да крият?
— Много неща. На първо място, естествено, възрастта си. Момчето е четиринайсетгодишно, а момичето дванайсетгодишно.
— Кой от двамата е Демостен?
— Момичето. Дванайсетгодишното.
— Извинявай. Цялата работа изобщо не ми се вижда смешна, но не мога да не се засмея. И през цялото това време ние нямахме и минутка покой. И през цялото това време се мъчехме да убедим руснаците да не вземат Демостен толкова на сериозно, и изтъквахме Лок като доказателство, че не всички американци са заклети войнолюбци. Брат и сестра, две пубертетчета…
— А презимето им е Уигин.
— Какво съвпадение!
— Нашият Уигин е номер три. Тези са номер едно и две.
— О, чудесно. Руснаците никога няма да повярват…
— Че нямаме толкова власт над Демостен и Лок, колкото над нашия Уигин.
— Да не би да е някакъв заговор? Да не би да действат под нечие указание?
— Не успяхме да открием никаква връзка между тези две деца и някой възрастен, който да ги ръководи.
— Това обаче не доказва, че някой не е могъл да измисли някакъв метод, който вие не можете да откриете. Трудно е да се повярва, че две деца…
— Разговарях с полковник Граф, когато пристигна от Военното училище. Според неговата точна преценка няма нещо, което тези две деца да не могат да постигнат. Техните способности са всъщност еднакви с тези на… нашия Уигин. Само че характерите им са различни. Това, което го изненада обаче, бе ориентацията на двете деца. Явно, че момичето е Демостен, но Граф каза, че момичето не било одобрено за Военното училище, защото било прекалено кротко, прекомерно отстъпчиво и най-вече прекалено емпатично.
— Пълна противоположност на Демостен.