— Докато момчето има душа на чакал.
— Не беше ли именно Лок онзи, когото напоследък хвалеха като най-истинския либерал в Америка?
— Трудно е да се разбере какво точно става. Но Граф ни препоръча, а и аз го подкрепям, да не ги закачаме. Не бива да разгласяме истината за тях. Не бива да се дава никаква гласност на случая, освен да се спомене, че сме установили със сигурност, че Лок и Демостен не поддържат никакви връзки извън страната и че нямат връзки и с никакви американски групировки, освен с тези, които официално са заявили по информационните мрежи.
— С други думи да им дадем зелена улица.
— Знам, че Демостен изглежда опасен, отчасти защото той… или тя… има толкова много последователи. Но според мен важното е, че онзи от двамата който е по-амбициозният, е избрал по-умерения и мъдър герой. Освен това те все още се ограничават с приказки. Имат влияние, но не и власт.
— Моят опит ми подсказва, че влиянието е всъщност власт.
— Ако ги засечем, че поемат в погрешна посока, лесно можем да разкрием истината за тях.
— Можем да го направим само през следващите няколко години. Колкото по-дълго изчакваме, толкова повече годинките им ще се натрупват и ще се намалява ефектът от разобличаването им.
— Ти знаеш всичко за движението на руските войски. Винаги съществува вероятността Демостен да се окаже прав и тогава…
— Ще е добре да си го имаме подръка. Добре. Засега ще им дадем зелена улица. Но непрекъснато ги наблюдавайте. А аз, разбира се, трябва да изнамеря нови начини да успокоявам руснаците.
Въпреки всичките си опасения, на Валънтайн й бе забавно да изпълнява ролята на Демостен. Колонката, която водеше, вече се излъчваше по всяка информационна мрежа в страната и беше забавно да се гледа как парите се трупат по сметките на пълномощника й. От време на време те с Питър даряваха на определен кандидат или начинание от името на Демостен внимателно пресметната сума — достатъчно голяма, за да бъде забелязана, но не и толкова голяма, че кандидатът да си помисли, че се опитват да го купят. Валънтайн получаваше толкова много писма, че нейната информационна мрежа нае секретарка, да се грижи за кореспонденцията й. Най-забавните писма от национални и международни водачи, понякога враждебни, понякога дружелюбни, но винаги дипломатично нетърпеливи да си напъхат носа в мислите на Демостен, тези писма четяха заедно с Питър като понякога доволно се смееха, че такива хора пишат до две деца, без изобщо да съзнават това.
Понякога обаче я хващаше срам. Татко редовно четеше Демостен, не четеше никога Лок или, ако го четеше, не споменаваше за това. На вечеря обаче той често ги забавляваше с някой впечатляващ въпрос, засегнат от Демостен в поредната му колонка. В такива случаи Питър умираше от удоволствие: „Виж, това показва, че обикновеният човек ни обръща внимание.“, но това винаги караше Валънтайн да изпитва унижение заради баща си. Ако той открие някога, че именно аз съм писала всичките тези колонки, за които ни е разказвал, и че никога не съм вярвала и в половината неща, за които съм писала, той ще се ядоса и ще се срамува заради мен.
Веднъж в училище едва не изпаднаха в беда заради нея. Учителят й по история възложи на учениците от класа й да напишат съчинение, в което да застъпят възгледи, противоположни на възгледите, изразени от Лок и Демостен в две от по-ранните им колонки. Валънтайн прояви небрежност и написа блестящ литературен анализ. В резултат на това трябваше доста да се потруди, за да убеди директора да не публикува нейното есе в същата информационна мрежа, където излизаше и колонката на Демостен. Питър направо побесня.
— Всичко, което пишеш, вече го пишеш като Демостен. Не можеш да публикуваш това есе. Щом правиш вече каквото си поискаш, явно че се налага да убия Демостен.
Питър обаче я изплаши не толкова с гневните си думи във връзка с този гаф, колкото с мълчанието си. Това се случи, когато Демостен бе поканен да участва в Президентския съвет по въпросите на образованието. Валънтайн си помисли, че Питър ще приеме поканата като победа, но не стана така.
— Откажи я! — рече той.
— Но защо? — попита тя. — Няма да ми е нито трудно, нито уморително, а дори казаха, че тъй като Демостен е известен с желанието си да остане анонимен, те са съгласни да показват по мрежата всички заседания на съвета. А това превръща Демостен в една многоуважавана личност и…
— И на теб това ужасно ти харесва, защото го постигна преди мен.