Ладислас Фараго
Играта на лисиците
Епизоди от агентурната борба
Предговор
Американският публицист Ладислас Фараго е известен като автор на книги на военно-исторически теми: „Разкъсаният печат“ („The broken Seal“. N. Y., 1967). „10-ият флот“ („The tenth Fleet“. N. Y., 1965) и др. През 1965 г. в Съветския съюз беше издаден сборникът с очерци на Л. Фараго „Къщата на Херен стрийт“.
Преди Втората световна война Фараго много години е кореспондент на американски вестници в Европа, главно в Берлин и Лондон, като по „съвместителство“ изпълнява и задачи на американското разузнаване. През годините на Втората световна война той става професионален разузнавач на военноморското ведомство на САЩ. Затова е обясним интересът на Л. Фараго към работата на капиталистическите разузнавания и контраразузнавания, включително на абвера на фашистка Германия.
Авторът е събрал и сумирал значителен материал върху един от най-интересните проблеми на Втората световна война — за дейността на разузнаването и контраразузнаването на вермахта.1
В книгата на Л. Фараго за първи път се използват документи на хамбургското и бременското отделение на абвера, които в навечерието и през годините на Втората световна война се специализирали да водят разузнавателна работа във Великобритания, Съединените щати и Франция. Л. Фараго е прегледал над един милион страници документи на абвера, част от които за първи път се използват като научен материал.
Безспорен интерес представляват главите за дейността на фашисткото разузнаване в САЩ: за ролята на профсъюзния бос Дж. Луис и нефтопромишленика Дейвис, най-важния в Северна Америка помагач на германците при осъществяването на най-голямата акция на нацистите в САЩ — опита им да провалят Рузвелт в изборите през 1940 г., данните за „горещата линия“ — трансатлантическия радиотелефон, използван от Рузвелт и Чърчил, тайните на която уж били разкрити от германското разузнаване.
Авторът отделя голямо внимание на действията на шпионите с дипломатически паспорти от германското посолство във Вашингтон. Това посолство, пише Л. Фараго, „се бе превърнало в истинска крепост на фашизма“, както и другите посолства и легации на райха в чужбина.
Особено важен и интересен е документалният материал на Л. Фараго за военната и икономическата помощ на петролните и другите монополи и на банките на САЩ и Англия за хитлеристка Германия в навечерието и през Втората световна война. Банкерите и индустриалците от Вашингтон давали милиарди заеми за възраждането на германския вермахт и за неговото въоръжаване. Голяма част от бомбите, хвърлени по-късно върху Лондон и Ковънтри, Страсбург и Дюнкерк от самолетите на Луфтвафе, заредени с бензин на англо-холандския петролен тръст на компаниите „Стандард ойл“ н „Тексас къмпани“, е била произведена с английски и американски средства.
Авторът посочва данни за опитите на английски и американски политици да сключат сепаративен договор с хитлеристка Германия зад гърба на своя съюзник СССР.
Читателят ще намери и други сведения за дейността на фашисткото разузнаване през годините на Втората световна война: за загадките, свързани с операцията „Овърлорд“ — откриването на втория фронт в Европа, — за превербуването на германски шпиони, за операцията „Цицерон“ — открадването на документите на Техеранската конференция, организирана от ръководителите на великите държави през 1943 г.
Но в книгата на Л. Фараго редица важни проблеми не са отразени както трябва. Така например в нея почти не са засегнати глобалните проблеми, свързани с началото на войната и със самата Втора световна война и не се разкриват нейните истински причини. За да може чиателят да добие по-пълна представа за събитията на войната във връзка с дейността на фашисткия абвер, налага се този кратък предговор към книгата.
На 1 септември 1939 г. фашистка Германия нападна вероломно Полша. На 3 септември Англия и Франция обявиха война на Германия. Така започна Втората све-товна война, която въвлече в своята орбита 61 държави от Европа, Азия, Америка, Африка и Океания с населе-ние 1700 милиона души. Въоръжените сили на воюва-щите държави достигнаха гигантски мащаби — бяха мобилизирани 110 милиона души.2
Пламъкът на войната разруши хиляди градове, бяха унищожени неизчислими материални ценности, създава-ни в продължение на векове с упорития труд на десетки поколения. Но най-тежкият данък, който народите платиха на Молоха3 на войната, са милионите човешки жертви. Докато във всички войни през XVIII в. са загинали 5372 хиляди души, а през XIX в. — 16 милиона през XX в. в двете войни, разпалени от империалистите, загинаха над 60 милиона души.
1
Вермахт — въоръжените сили на фашистка Германия през 1935–1945 г., създадени па базата на райхсвера, преименуван на вермахт, след като на 16 март 1935 г. е въведена всеобща воинска повинност. — Бел. прев.
2
Великая Отечественная война Советского Союза 1911–1915 г. Краткая история. М., 1965, е. 551.
3
Древносемитско божество на слънцето, огъня и войната, на което били принасяни човешки жертви (деца). — Бел. прев.