Американецът го пита за характера на неговите задачи.
— Предложиха ми да съобщавам за придвижването на воински части — отговаря Кохлер.
Той има достатъчно доказателства, че е немски агент, изпратен за САЩ. В донесения от него малък шперплатов куфар се намира цялата му шпионска екипировка, предоставена му от абвера. Кохлер показва на вицеконсула микрофилми със заснети на тях справочник по монтаж на радиостанции и шифър, нотите на холандския национален химн с написано между редовете със симпатично мастило разписание за работата на радиостанцията и нейните позивни. След това, той показва молитвеник, на който се базира шифърът, химикали за изготвянето на симпатично мастило и проявители, силна лупа, която влиза в екипировката на всички агенти на немското разузнаване. Като последно доказателство Кохлер изважда дадените му 6230 долара в налични пари, туристически чекове, златни монети, някои скъпоценности и малка колекция от редки пощенски марки. Едва след това той започва да разказва измислената от него версия. Кохлер обяснява, че се е съгласил да замине за САЩ със задача на абвера само за да се спаси от нацистите, които го преследват като холандец-патриот и набожен католик.
— Искам да помагам на съюзниците — заявява той. — Ако ми разрешат да замина за Щатите, готов съм да работя за вас, преструвайки се, че изпълнявам задачите на абвера.
Предават предложението във Вашингтон и ФБР решава да рискува. По поръчение на Хувър Държавният департамент изпраща в Мадрид указание да се издаде виза на Кохлер.
Холандецът е озадачен от резултатите на своето посещение в американското консулство. Нито в Мадрид, нито в Лисабон, където той очаква отплаването на кораба, никой не се опитва да го заговори, да му каже нещо определено и той започва да мисли, че наивният вицеконсул е повярвал на неговите басни и му е издал визи без всякакви условия. Такова развитие на нещата изцяло би отговаряло на желанието му да попадне в САЩ със знанието и одобрението на ФБР.
През август 1942 г. той се качва в Лисабон на един португалски кораб, но сътрудниците на ФБР, които очакват Кохлер в Ню Йорк, не успяват да го посрещнат, тъй като той е получил възпаление на белите дробове, граничарите са го свалили от кораба край Флорида и са го настанили в болница, където именно го намират хората от Федералното бюро за разследване. След като оздравява, Кохлер започва да действува — съгласно възложената му от американците задача да предава на германското разузнаване дезинформиращи сведения. Недалеч от Ню Йорк в изолирана вила на Лонг Айлънд е монтирана радиостанция, до която денонощно дежурят сътрудници на ФБР. Самият Кохлер дори не се докосва до нея; предава радист от Федералното боро за разследване, специално обучен да имитира радиопочерка на холандеца. За пръв път той излиза в етера в събота, 7 февруари 1943 г. в 8 часа сутринта. В това донесение, изпратено както и всички следващи от името на Кохлер, се казва:
„Готов съм да пристъпя към работа. Чувствувам се в безопасност, но съм предпазлив. Ще чакам да излезете в етера в 19.00 Ако не узпеем да се свържем, ще повторя опита на следващия ден по същото време.“
Отговорът от Хамбург идва слгадващия петък:
„Чичо много се радва. Той ви благодари и изпраща най-добри пожелания. По-нататьк при изпълнение на задачите действувайте вниматлно и предпазливо.“
Като се започне от този момент, в продължение на повече от две години радиостанцията на Кохлер работи в съответствие с разписанието и редовно предава в Германия военна и икономическа информация, която е обикновено достоверна, но не представлява особена тайна. Това са сведения за времето (засекретени по време на войната), за движението на корабите през американските пристанища, имената на военните кораби, изпратени на ремонт, нещичко за строителството на новите. От пролетта на 1944 г. и почти до началото на нахлуването на съюзниците предава информация за изпращането на воински части в Европа, заедно с описанието на присвоените им емблеми на ръкавите. На времето Кохлер с съобщил на вицеконсула в Мадрид, че са го изпратили в Щатите, за да събира именно такива данни.
Сред всички тези сведения няма нито едно за развитието на атомната техника, заради която холандецът е и изпратен отвъд океана. Според ФБР немците са напълно удовлетворени от това, което той им изпраща. И наистина отговорите на абверовците на донесенията на Кохлер изобилствуват с похвали и поздравления. Поздравяват го по случай рождения му ден и дори по случай именния му ден, по случай Коледа, Нова година, Великден. ФБР не остава длъжно и много от донесенията на Кохлер завършват с благодарности за поздравления, приветствия и т.н. Общо взето, кореспонденцията има съвсем дружески характер.