Мисис Фелоус сърдечно посреща зетя си и го запознава с Чърчил и жена му, които поканват новия си роднина да прекарва събота и неделя в имението им извън града. Симпатичният австриец, веднага се харесва на Чърчил. Краус поверително съобщава на министър-председателя, че неговите високопоставени прятели-антинацисти във вермахта и в правителството възнамеряват да отстранят Хитлер и да постигнат най-бързо завършване на войната, че поради това възложили на него, Краус, да установи контакт с англичаните.
Той предлага услугите си като посредник между германските дисиденти и английските власти и Чърчил го свързва с хората, занимаващи се с подобни деликатни неща.
Краус бързо си спечелва популярност в аристократичното общество на Лондон и става постоянен посетител на луксозните английски клубове. През октомври 1944 г. той внезапно изчезва. Тези които знаят за ролята на Краус, решават, че той е предприел някакво секретно пътуване, свързано с осъществяването на плана, предложен на Чърчил. В продължение на няколко месеца нищо не се чува за него.
На 8 април 1945 г. членът на парламента Грийнвил моли министъра на вътрешните работи Морисън и военния министър Григ да съобщят вярно ли е, че „германски офицер, някои си капитан Краузе, преди около месец прелетял от континента, най-вероятно от Швеция, в Англия, скочил с парашут някъде в провинцията и се появил в Лондон, където се надява да живее като емигрант, и срещу събраната на времето в окупиран Париж информация да получи правото да се сражава на страната на съюзниците, и че на него не се гледа като на обикновен военнопленник.“
Парламентарният заместник на Морисън Елън Уилкинсън отговаря, че става дума не за „капитан Краузе“, а за Алфред Краус, бивш служител на германски фирми във Франция, че той съвсем не е такъв, за какъвто с такъв ентусиазъм е приет в Англия, и че виза му е издадена, без да бъде достатъчно проверен и без разрешение на съответните органи. След разследване се решава, че Краус не може да остане на свобода, и го интернират.
След няколко дни този въпрос отново се обсъжда в парламента и Морисън потвърждава, че около месец Краус е бил на свобода, но че през октомври е бил подложен на ограниченията, предвидени за всички граждани на неприятелски страни, макар да нямало никакви основания да се подозира, че „се е занимавал с дейност, нанасяща вреда на Великобритания. Ние знаем за него всичко“ — заключава министърът.
Днес ни е известно, че Морисън, потвърждавайки, че английските власти „знаели всичко за Краус“, е проявил излишна самоувереност. Изминаха почти тридесет години, преди да може да се смъкне завесата на тайната, свързана с похожденията на хитрия австриец. За първи път се заинтересувах от тази история, след като прочетох мемоарите на абверовеца Хискес. Преди войната Хискес участвувал в ликвидирането на английската разузнавателна мрежа в Европа, а през годините на войната не без успех се борел против агентурата на съюзниците в окупираните от немците страни. Именно Хискес успял да неутрализира работата на холандската резидентура, организирана от Управлението за специални операции, и да установи пълен контрол почти над всички агенти, прехвърляни от англичаните в Холандия през войната. От май 1941 г. до ноември 1943 г. 18 нелегални радиостанции в Холандия под наблюдението на Хискес поддържали връзка с холандската секция при Управлението за специални операции в Англия, което е най-голямото поражение на съюзниците по време на тайната им война с немците.
Преди да отиде в Холандия, Хискес се занимава по линия на абвера с контраразузнаването в Париж, като упорито внедрява свои хора в английската разузнавателна служба. Тук, във Франция, той успява да завербува агента, който в крайна сметка прониква в семейното обкръжение на Чърчил. Този агент е Фреди Краус.
Операцията започва и Париж наскоро след капитулацията на Франция на един от приемите в американското посолство. Сред гостите са Жаклин де Брогли и едни млад немец, за когото организаторите на приема не знаят, че е агент на хитлеристкото разузнаване.
Докато танцува с Брогли и мило и се усмихва, той предупреждава партньорката си, че по-нататъшното и оставане в Париж напълно зависи от добрата воля на германските власти. Той не крие осведомеността си — че Жаклин де Брогли е роднина на британския министър-председател и че майка и живее в Англия.