— Защо да не помагате на Германия в замяна на нашето покровителство? — пита направо немецът. — Не очакваме много от вас. Просто продължавайте да организирате своите приеми и вечеринки, а как ние ще ги използваме — не е ваша грижа. Във всеки случай никой нищо няма да знае.
— Какво искате от мен? — развълнувано пита Брогли.
— Няма да крия: искаме да използваме вашия дом и именито ви извън града за подслушване на интересуващите ни разговори.
— И вие смеете …
— Само исках да ви помогна — прекъсва я немецът и започва да говори за нещо съвсем друго.
Изплашената де Брогли разказва за странния инцидент на Фреди Краус, на когото, както и се струва, може напълно да се довери, и го моли да осуети това долно начинание на немците.
Австриецът веднага се обръща към някой си Крайц, който, както бил чувал, поддържал контакт с немското разузнаване, и той го свързва с Хискес, като предварително го охарактеризира като най-човечния от всички офицери на абвера в Париж, притежаващ достатъчно мъжество, за да действува решително и самостоятелно.
Крайц поставя капан — той е един от агентите на Хискес за специални поръчения и грижливо законспириран осведомител на абвера. Пък и никой естествено не би нарекъл Хискес добрият самарянин, за какъвто го представял Крайц.
Хискес възлага на Краус но всякакъв начин да развива отношенията си с Жаклин де Брогли, да се прави на влюбен и да спечели пълното й доверие. Австриецът наистина успява да накара Жаклин да се влюби в него. Друг въпрос е какви са били неговите истински чувства към нея; във всеки случай неговата „любов“ ни най-малко не му пречи да шпионира младата жена.
Де Брогли изцяло попада под влияние на Краус и във всичко се подчинява на неговите (а всъщност на абвера) изисквания и указания. Той научава за връзката и с МИ-6, Управлението за специални операции, и с френската Съпротива, незабавно докладва на Хискес и издава на своя шеф хората от групата на де Брогли, участвуващи в нелегалната дейност на парижани — същите, на които уж помага като партньор на Жаклин в антинацистката работа.
По-нататък всички вечеринки в дома на де Брогли и в имението й извън града се организират и частично финансират от Хискес. На много от тях присъствува и самият той, за да подсказва на своите хора кои точно бъбривци от обкръжението на херцогинята представляват интерес за абвера. Хискес става почетен гост в дома на семейство Краус. Той се харесва на Жаклин, а Краус се постарава да и внуши, че именно Хискес я спасил от абвера.
Особено ценни са услугите, които Краус оказва на немското разузнаване като секретен куриер. Именно в тази си роля той нанася сериозна вреда на Съпротивата. Цялата доверявана му поща попада при Хискес и абверовецът получава възможност да се запознае с най-секретната кореспонденция, преди тя да е стигнала до съответните получатели.
Хискес извършва редица операции над кореспонденцията: отстранява от нея всичко, което според него не трябва да научи Управлението за специални операции, преписва някои донесения, за да обърка и заблуди онези, за които те са предназначени, подменя истинската информация с фалшива, използва пощата, за да внесе разкол в редиците на Съпротивата.
И всичко това става по вина на човека, който твърдял, че е антифашист, и зад гърба на жената, която уж обичал.
Малко преди това, в стремежа си да укрепи положението на австриеца в семейството на де Брогли и на Чърчил, Хискес организира брака му с Жаклин, като лично оформя всички документи, необходими за встъпването в брак на германски поданик с французойка в окупирана Франция, и става свидетел на сватбата им.
След десанта на съюзническите войски в Нормандия и във връзка с приближаването им до Париж на Хискес му хрумва смелата мисъл да внедри Фреди Краус в семейството на самия Чърчил. Австриецът не възразява и скоро се отправя за Англия като съпруг на де Брогли и баща на детето и. Така сякаш Хискес постига невъзможното: негов агент се появява в Лондон и не само в Лондон, а сред най-близките на британския министър-председател хора.
За какво точно са разговаряли Хискес и Краус, не е изяснено, макар да се знае, че през кратковременния си престой на свобода в Англия австриецът изпратил на Хискес на уговорения адрес няколко донесения.
През войната някои абверовски агенти твърдели, че разполагали с връзки в най-близкото обкръжение на Чърчил. Така по думите на агента „Жозефина“ в Швеция „един от информаторите ни имаше роман със секретарката на министър-председателя, което даваше възможност да получаваме изключително интересни сведения“. Фалангистът Веласко, работещ за абвера под маската на аташе по печата на испанското посолство в Лондон, заявява, че той имал „свой човек в канцеларията на ръководителя на британския кабинет на министрите на «Даунинг стрийт» 10“.