Когато стигнехме обратно в „Конквистадор“, щяхме да повикаме служителя от имиграционните власти, за да обработи Халил. Единствената организация, която като че ли отсъстваше, бе Бюрото за пътнотранспортни произшествия. Но правилникът си е правилник и всеки си пази територията.
По някое време щяхме да се качим на буса и по обиколен път да, отидем в Манхатън, хитро избягвайки мюсюлманските квартали н Бруклин. Бяхме подготвили за примамка затворническа кола, придружавана от обозначен полицейски автомобил. С малко късмет, до шест щях да съм свършил и да пътувам за Лонг Айланд на среща с Бет Пенроуз.
Нанси подаде глава в стаята и съобщи:
— Бусът дойде.
Фостър се изправи.
— Да започваме.
И в последния момент се обърна към нас с Ник.
— Защо някой от вас не остане тук в случай, че ни потърсят по телефона?
— Аз ще остана — отвърна Монти.
Фостър записа номера на клетъчния си телефон и му го даде.
— Ще поддържаме връзка. Съобщи ми, ако някой се обади.
— Ясно.
На излизане погледнах монитора. До кацането оставаха двайсет минути.
Често съм се чудил какво ли щеше да се случи, ако бях останал вместо Ник.
4
Ед Ставрос, главният диспечер в контролната кула, на международно летище „Кенеди“, слушаше Боб Ешинг от нюйоркския „Център за контрол на въздушния трафик“. Ставрос не беше сигурен дали Ешинг е обезпокоен, но бе необичаен самият факт, че се обажда.
Ед неволно насочи очи към огромните матови прозорци на кулата и се загледа в големия самолет на „Луфтханза“, който тъкмо кацаше. После осъзна, че Ешинг е замълчал. Опита се да измисли някакъв отговор, който да звучи добре в случай, че някога записът бъде прослушан в стая, пълна с мрачни като в понеделник сутрин началници. Той се прокашля и попита:
— Свързахте ли се с „Трансконтинентал“?
— Ще им позвъня веднага щом свършим разговора си — отвърна Ешинг.
— Хм… добре… аз ще предупредя отдел „Произшествия“ на Транспортна полиция… серията седемстотин ли беше?
— Точно така.
Ставрос кимна. На теория момчетата от отдел „Произшествия“ трябваше да помнят наизуст изходите, аварийните люкове и разположението на местата във всички известни модели самолети.
— Ясно…
— Не обявявам извънредно положение — прибави Ешинг. — Просто…
— Да, разбирам. Но аз ще спазя правилника и ще обявя положение на потенциален проблем.
— Да… Искам да кажа, има вероятност…
— Какво?
— Е, няма да правя голи предположения, господин Ставрос.
— Не ви карам да правите голи предположения, господин Ешинг. Смятате ли, че се налага да обявя извънредно положение?
— Вие решавате, не аз. Ние просто нямахме връзка в продължение на повече от два часа. И никакви други намеци за проблем.
След минута-две самолетът трябва да се появи на екрана ви. Внимателно го наблюдавайте.
— Добре. Нещо друго?
— Това е всичко.
— Благодаря — каза Ед Ставрос и затвори.
После вдигна слушалката на черния телефон за директна връзка с комуникационния център на Транспортна полиция. Отговориха му на третото иззвъняване.
— „Патлаци и маркучи“ на ваше разположение.
Ставрос не си падаше по чувството за хумор на ченгетата от Транспортна полиция, които работеха едновременно и като пожарникари.
— Имам случай на прекъсната връзка. Полет сто седемдесет и пет на „Трансконтинентал“, боинг седемстотин четирийсет и седем, серия седемстотин.
— Прието, кула. На коя писта ще се приземи?
— Би трябвало да е четвъртата дясна, но откъде да зная, нали нямаме връзка?
— Да бе, вярно. Кога пристига?
— По разписание — в шестнайсет часа и двайсет и три минути.
— Прието. Потенциален проблем или извънредно положение?
— Ами… да започнем с потенциален проблем. По-късно винаги можем да го променим.
— Или да го оставим непроменено.
Ставрос определено не харесваше дръзките шеги на тия пичове, а всички те бяха пичове, даже жените. Онзи, на когото беше хрумнала страхотната идея да обедини три мъжки професии — спасители, пожарникари и ченгета — трябваше да е бил побъркан.
— С кого разговарям? — попита той. — С Брус Уилис ли?
— Сержант Тинтъл, на вашите услуги. А вие кой сте?
— Ставрос.
— Е, господин Ставрос, елате в пожарната и ще ви облечем в чудесен огнеупорен костюм, ще ви дадем брадвичка и ако самолетът се взриви, можете да сте сред първите, които ще се качат на борда.