Не очаквах отговор, но все пак попитах:
— И къде е тая среща?
— Не зная. С отделните етапи на операцията се занимават различни хора.
— Щом не преследваш Халил, защо ти е тая пушка?
Той сведе бинокъла.
— Човек никога не знае какво и кога ще му дотрябва. Носите ли бронирани жилетки?
От страна на колега този въпрос щеше да прозвучи съвсем нормално, обаче не и от Тед.
Не отговорих. Странно, Кейт също мълчеше. Искам да кажа, не смятах, че Тед ще се опита да ни очисти, но явно беше адски напрегнат, макар да не го проявяваше външно. И все пак, ако се замислеше какво се опитват да извършат той и неговите приятелчета, човек не можеше да не разбере, че от следващите няколко часа за висят много неща. За тях това представляваше изключително рискован дългосрочен план да елиминират Муамар Кадафи, без да оставят много следи, план, започнал да се реализира малко преди кацането на боинга на „Трансконтинентал“. Освен това действията им можеха да се смятат за нарушение на американските закони. Та ето защо бе напрегнат милият Тед. Но дали щеше да насочи тая пушка срещу нас с Кейт и да ни гръмне, ако му създавахме още пречки? Никога не знаеш какво ще направят хората с оръжие и проблеми, особено ако си мислят, че целите им са по-важни от живота ти.
С всяка минута ставаше все по-светло, но мъглата не се вдигаше, което бе добре, защото играеше номера на оптичните мерници.
— Как прекара във Франкфурт и Париж? — попитах Тед.
— Чудесно. Свърших малко работа. Ако беше заминал за Франкфурт, нямаше да си в това положение.
Не знаех точно в какво положение съм, но когато чуя завоалирана заплаха, веднага я схващам. След като имах това предвид, не ми се щеше да повдигам неприятни въпроси, но трябваше да попитам:
— Защо допуснахте Асад Халил да убие онези пилоти и другите хора?
Той ме погледна и видях, че е подготвен, макар че не ми се стори особено радостен.
— Според първоначалния план просто трябваше да го заловим на „Кенеди“, да го отведем на Федерал Плаза, да му покажем неопровержими доказателства за прелюбодейството на майка му и за убиеца на баща му, включително записани признания на негови сънародници, после да го върнем на неговите хора.
— Всичко това ни е ясно, Тед — отвърна Кейт. — Не разбираме обаче защо сте му позволили да изпълни задачата си след като ни се изплъзна.
— Наистина нямахме представа какви са конкретните му цели.
— Извинявай — намесих се аз. — Това са глупости. Знаели сте, че ще дойде в ранчото на Рейгън, знаели сте и какво ще направи по пътя за насам.
— Мисли каквото искаш. Бяхме останали с впечатлението, че са го пратили тук, за да убие Роналд Рейгън. Това е секретна информация. Във всеки случай, нямаше значение каква е задачата му, защото трябваше да го заловим на летището. Ако го бяхме направили нямаше да се случи нищо.
— Тед, майка ти не може да не ти е казвала, че когато си играеш огъня, няма начин да не се опариш.
Той явно не искаше да обсъжда противоречията във версията си. Е, планът се промени, но все още не се е провалил. Трябва да арестуваме Халил и да му разкажем каквото знаем за майка му и баща му, после да го пуснем да си върви в Либия. Между другото Карим Халил е бил убит по заповед на Муамар Кадафи от своя колега и приятел капитан Хабиб Надир. Тед, който не беше глупав, прибави:
— Разбира се, възможно е Асад Халил да се върне в родината си преди да имаме възможност да си поговорим. Затова се чудя дали някой от вас се е сетил да му предаде историята за коварството на Кадафи.
— Чакай да си помисля… — казах аз. — Приказвахме си за неговата омраза към Америка, за това, че искал да ме убие… какво друго?…
— Колегите ти от дома на Уигинс ми съобщиха, че накратко си споменал за тези неща в края на разговора си с Халил.
— Да бе. Това беше след като му казах, че е ебач на камили.
— Нищо чудно, че иска да те убие. — Тед се засмя. — По време на втория разговор обясни ли му всичко по-подробно?
— Изглежда, си много информиран за онова, което става във ФБР.
— Ние сме от един отбор, Джон.
— Дано не си прав.
— О, не се прави на светец. Ореолът не ти отива.
Пропуснах тия думи покрай ушите си и попитах Кейт:
— Добре, готова ли си? — След това се обърнах към Тед. — Трябва да вървим. Ще се видим на разследването в Сената.
— Един момент. Моля те, отговори на въпроса ми. Разговаря ли с Асад Халил за коварството на Кадафи?
— Ти как мислиш?
— Да, предполагам. Отчасти, защото като че ли прояви интерес към тази информация по време на съвещанията ни в Ню Йорк и Вашингтон. И отчасти, защото си много интелигентен и знаеш как да вбесяваш хората. — Той се усмихна.