— Даса — зовяла тя.
Невярващ, той се огледал наоколо със съда в ръцете и що да види, между стволовете на дърветата се появила тя, тънка и гъвкава, дългокрака, Правати, милата, незабравимата, невярната. Той изпуснал купата и се затекъл към нея. Усмихната и някак засрамена, тя стояла пред него и го гледала с големите си очи на кошута и едва сега отблизо той видял, че тя носи сандали от червена кожа и много красиви богати дрехи, златна гривна на ръката и блестящи цветни скъпоценни камъни в черната коса. Сепнат, отстъпил назад. Още ли била любовница на княза? Не убил ли сам този Нала? Още ли се разхожда с неговите подаръци? Как можела, нагиздена с чуждите гривни и камъни, да застане пред него и да го вика по име?
Ала тя била по-хубава, отколкото някога, и преди да можел да й поиска обяснения, трябвало да я прегърне, да скрие чело в косите й, да повдигне лицето й и да я целуне по устата, същевременно усетил, че всичко се върнало, отново било негово това, което някога притежавал: щастието, любовта, насладата, радостта от живота, страстта. С всички свои мисли той вече бил далеч от тази гора и от стария отшелник, вече изчезнали и били забравени гората, отшелничеството, съзерцанието, йогата. Не мислел повече и за съда за вода на стария, който трябвало да занесе. Той останал край извора, когато Даса се запътил към края на гората с Правати. И много бързо тя почнала да му разказва как дошла дотук и как се случило всичко.
Удивителен бил нейният разказ, дивно, чаровно и приказно като в сказание Даса се впуснал в своя нов живот. Не само Правати била отново негова, не само омразният Нала — мъртъв, преследването на убиеца отдавна преустановено, но Даса, някогашният княжески син, който станал пастир, в града бил обявен за единствения потомък, законен наследник и княз, един стар пастир и един стар брахман припомнили почти забравената история на неговото подхвърляне и огласили пред всички, че същият човек, когото известно време навред търсили като убиец на Нала, за да го измъчват и погубят, сега бил търсен много по-усърдно из цялата страна, за да бъде обявен за раджа и тържествено въведен в града и палата на своя баща. Станало като насън и това, което най-много се харесало на изненадания, била чудесната случайност, че от всички хора, изпратени да го търсят, тъкмо Правати била тази, която го намерила и поздравила първа. В края на гората видял издигнати шатри, миришело на пушек и дивеч. Правати била поздравена гръмко от цялата си свита и веднага започнало голямо тържество още щом тя обявила, че това е Даса, нейният съпруг. Там имало един мъж, другар на Даса от времето, когато бил пастир, именно той довел Правати и свитата в едно от местата на неговия предишен живот. Мъжът се смеел доволен, когато познал Даса, затичал се към него и му се искало приятелски да го потупа по рамото или да го прегърне, но сега неговият другар бил станал раджа и така, както тичал, изведнъж спрял, сякаш скован, после закрачил по-бавно и почтително и го поздравил с дълбок поклон. Даса го изправил, прегърнал го, назовал го нежно по име и попитал с какво би могъл да го дари. Пастирът си пожелал една телица и му пратили три от най-добрата чарда на раджата. А при новия княз непрестанно се явявали хора, чиновници, дворцови ловци и брахмани, той приемал техните поздравления. Поднесли му ястия, зазвучала музика от тимпани, китари и флейти и цялата тази празничност и блясък изглеждали на Даса като сън; той не можел истински да го повярва; действителна му се виждала само Правати, неговата млада жена, която държал в прегръдките си.
Шествието тръгнало към града, като всеки ден се придвижвало по малко, били изпратени бързоходци, те разнасяли радостната новина, че е намерен младият раджа и се приближава; още щом се зададял някой град, вече ехтели гонгове и барабани и насреща се появявало шествие от облечени в бяло брахмани, начело с приемника на оня Васудева, който някога, преди близо двайсет години, изпратил Даса при пастирите и съвсем наскоро починал. Те го поздравявали, пеели химни, а пред палата, към който го водели, горял голям жертвен огън. Даса бил въведен в своя дом, последвали нови поздравления, тържествени клетви, благословии, заклинания за добре дошъл и тук. А отвън градът празнувал радостното събитие до късно през нощта.
Обучаван от двама брахмани всеки ден, за кратко време той изучил онова, което им се струвало необходимо от науките, присъствал на жертвоприношения, раздавал правосъдие и се обучавал на рицарските и военни изкуства. Брахманът Гопала го въвел в политиката; той му разказал как стоят нещата с неговия двор, какви са правата му, на какво ще могат да претендират бъдещите му синове, какви врагове има. Враг му била преди всичко майката на Нала, тя, която някога ограбила правата на принц Даса и дебнела случай да му отнеме живота и която сега в лицето на Даса мразела още и убиеца на своя син. Тя избягала й потърсила закрилата на съседния принц Говинда, живеела в неговия палат и този Говинда, и родът му от незапомнени времена били неприятели, и то опасни, те водели войни още с прадедите на Даса и повдигали искания за някои краища от неговите земи. Напротив, съседът от юг, княз Гайпали, бил приятел на бащата на Даса и никак не можел да търпи мъртвия Нала. За Даса било неотменен дълг да го посети, да му занесе дарове и го покани за предстоящия лов.