"Познавах те прекалено добре — или предпочитах да вярвам, че те познавах прекалено добре — за да се вържа на която и да е от тези версии. Но тъй като не можех да повярвам на нито едно от разпространените обяснения исках особено силно да срещна твоя спътник лично — може би (мога да ти кажа това след всички тези години) по-силно, отколкото отново да те видя теб. Може би подозирах, че си открил нещо, някак, с този странен, асиметричен индивид, нещо което аз самата съм пропуснала докато съм ровила из прахта на света за знаците на величието. Виж как внимателно бях формулирала посланието си: „Ти и всеки член на твоето домакинство, към когото си благосклонен, сте най-учтиво поканени като мои гости за сезона.“ И колко разочароващо бе, че преди да получа твоето съгласие ме застигнаха слуховете, че ти дори не си завел легендарния Нойед, с едното му око, в Двора. Ето това научих от принцеса Елин, която ми гостува три дни на връщане от церемонията по твоето въвеждане във властта обратно към скучните си семейни покои: че макар дребосъкът, който според всеобщо съгласие ти е любовник (и някои казваха, че ти е господар и други казваха, че ти е роб) да бил тръгнал с теб към Колхари, кафяв като императрицата и по-дребен от нея на ръст, бил изчезнал точно преди пристигането на твоя отряд за церемонията, и дори че карнавалът, който бил организиран в Колхари в твоя чест, просто го бил погълнал.
"И никой повече не го бил видял.
"Седмица по-късно ти пристигна в моя дом — уникален, самотен, впечатляващ. Нахлу в залата, облечен в церемониалните министерски роби, изглеждащ и по-възрастен и по-силен, отколкото те помнех шест или седем години по-рано. Ти се засмя, взе ми ръцете в твоите и ме помоли за прошка, че не си пристигнал с прислуга, пазачи или следовници. Би ли ми било възможно моите хора да се грижат за теб? Чувствах радост и блаженство, макар вече да бях отбелязала за себе си своето разочарование. Да останеш за целия сезон? Била съм самата щедрост да ти предложа това, каза ти.
"Но не било възможно!
"И аз би трябвало да съм наясно с това, като разбираща движенията в Двора много по-добре от теб. Щял си да прекараш две седмици с мен. И после — обратно в Колхари. Както стояхме, вгледани един в друг, с праха от пътя още по твоите рамене, разбрах, че всъщност пак си се явил пред мен гол, както в първата ни нощ. Без да ти видя антуража, не можех да пресметна действителната ти сила… както се прави между аристократи! И едва в този миг, когато тази информация ми бе отнета разбрах, колко съм била свикнала да я получавам от своите аристократични гости; и как я исках повече от удоволствията на плътта или на интелекта.
„Къде е Яхор?“ запита ти.
"Извиках нашия с теб стар приятел.
"Дотича, кудкудякащ и натъкмен, флиртуващ чудовищно, както си знае, обсипа те с купчина чудовищни славословия и съвсем уместни похвали, омесени помежду си по начин, по който съм го виждала да прави години наред с всеки, който го плаши до смърт. Усмихнах се на всичко това, защото то само потвърди за мен колко удобно се чувствах в арката на твоето приятелство. Каквито и горчивини да бяхме натрупали в миналото помежду си, макар да знаех, че те не са забравени, сега можех да вярвам, че са простени. И това ми даде голяма радост по отношение на моите минали действия, на твоята бъдеща кариера, и на света, който ги споделяше.
"Беше три дни по-късно когато слугите ми разказаха една история, разпространявана от някакъв кучияш на пазара в селото ми. И, да, вече всички били минали оттам и чули историята. Е, казах, ако историята, която разказва, е чак толкова интересна, доведете го в замъка да ни я разкаже и на нас. И така този мръсен, зашеметен мъж, осмърдян на кокошките, които бе карал за пазара бе доведен в залата за гости и му бе сервирано хляб, пиене, сирене и плодове докато аз седях на единия диван, а ти на другия, за да го чуем.