"Историята му, накратко, беше следната: В града, откъдето започнал своето пътуване, през три града на запад от нас, пристигнали една дузина гладни, оръфани мъже и жени, които се мотали наоколо заедно, бедстващи, кирливи и замаяни. Изглеждали достатъчно безобидно. Но когато пристигнали старейшините да ги разпитват, техните отговори били невнятни и частични. Накрая, една от старейшинките на града се сетила: преди години отряд от богати търговци, дребни аристократи и няколко свежи дъщери и синове бил минал през селото на керван, на път, както казвали, към самата граница на Неверион с намерение да я прекосят и, хвърляйки предизвикателство на боговете с имена и със закрилата на безименните, да изследват света отвън. Ясно бе, че това са остатъците от експедицията, наплашени, разтреперани, счупени от своето приключение, които най-сетне се завърнали в Неверион.
"В този момент ти се наклони напред, лицето ти бе се втвърдило около белега ти: „Кажи ми,“ запита, „имаше ли едноок мъж с тях? Дребен мъж, не по-висок от момче, и с клепачите на дясното му око дълбоко навътре в главата? Викаха му Нойед!“
"И тогава нашият кучияш си призна, че е виждал връщащите се мъже и жени само от разстояние, над главите на тълпата. Не бил стигнал по-близо до тях от една-трета на пазарния площад, с всичките му купувачи и продавачи на пуешки яйца и кисело мляко и прясно мляко намиращи се помежду. Не, не бил говорил с никой от тях. Дори не бил видял някого от някакво прилично разстояние.
"Това бе първият път, когато твоят едноок съратник бе именуван в моя дом от твоето пристигане. И разбрах, макар да се отдръпнах назад поради напрежението на твоето питане, че ако аз бях първата да го спомена, всякакви последващи въпроси, които може би бих имала, щяха да минават много лесно. Но тъй като ти го спомена пръв по име, и го спомена с такава тревожност, бях изключена от по-нататъшно обсъждане на темата. Не можех вече да го спомена поради простия факт, че ти беше.
"Кучияшът си отиде.
"Но с това едноокият като че се настани в моя замък като някакъв неясен сън, който отказва да си иде с утрото. В следващите дни една-трета от мислите ми бяха за него: кой би могъл да бъде той, къде би могъл да се е дянал, и защо ти подозираше, че може да се е върнал в Неверион с тази налудничава експедиция?
"Три дни по-късно още една каруца влезе в двора на замъка ми. Дойдоха слугите да докладват. Роднина от Колхари бил спрял на път за вкъщи, скромен принц от едно старинно но разбито семейство, който години преди това се бе отказал от титлата си и преподаваше в една столична академия, на която междувременно бе станал директор. Питаше, дали може да пренощува и да продължи на сутринта. Разбира се, казах. Кажете му, че ще го приема и че е добре дошъл в моя дом. Отидох до твоите покои. „Ела,“ ти казах. „Искам да те запозная с един братовчед. Страшно съм горда и с двама ви и искам да ви се похваля един пред друг един с друг. Сега като съм се оттеглила от делата, само такива удоволствия са ми останали.“ И пак се намерихме в залата за гости с пиене, салати, горещи бисквити и най-добрите месни блюда от кухнята.
"Както се случва с хора, които са обърнали своите търсения в посоката на абстрактното, присъствието на истинска власт остави директора на Салесе очарован, дори развълнуван по начин, който е винаги комплимент за истински силните. Разговаряхме тримата; и докато директорът като че се състезаваше с Яхор във възхваляването на твоята освободителна програма, ти остана възвишено хладен — и също така, но само аз можех да усетя това, във висша степен доволен. В този момент реших да вкарам в оборот разказа, който бяхме чули дни преди това: чул ли е директорът за тази странна група хора, доста близо от тук, която се била върнала в Неверион след тайнствена експедиция?
"О, да. Да, бил чувал. Неговият път го бил превел точно от там. Но това не била завръщаща се експедиция, увери ни той. След като чул историите той самият се спрял, за да направи лична проверка. Трябвало да му вярваме, това не бил някакъв егалитарен отряд от смели авантюристи, с идеали и принципи, хванати накрая в капан от някакво провалено приключение. По-скоро била сбирщина от луди мъже и жени, които се намерили помежду си случайно и сега се препъвали из неверионската провинция заедно само заради простата закрила, която многочислеността дава на такива тъжни и жертво-образни същества.