После, разбира се, дойде и моментът в който поредният мъж беше предложил като алтернатива: „Защо тогава ти не ме вържеш и не ми сложиш нашийник?“
Е, това беше вече един съвсем възможен подход.
Удрог беше само на тринадесет години, когато това се случи — и беше разпознал, в треперещото, стенещо тяло под себе си едно откровено, разсъблечено удоволствие, което го тласкаше да удря, клати, поти се и гори докато не свърши с такава изумителна сила, че тутакси рухна, замаян и дезориентиран, върху своя мъжки „роб“. В продължение на следващите три дни Удрог си повтаряше, че всъщност е изпитал удоволствието на родения полов господар.
Но желанието, ако бъде внимателно гледано дори и от дете, доста бързо разкрива своите обсесивни черти.
Той бе разпознал онова, което беше изпитал.
Когато мъжете искаха да го изтезават, той все още казваше не — понякога.
Но когато срещнеше мъж който излъчваше определен вид спокойствие и самочувствие, определена стабилност и уравновесеност, вече Удрог беше онзи, който все по-често и все по-рано искаше да бъде връзван и бит.
Често тези мъже се съгласяваха да сторят това. И често на Удрог му харесваше.
Беше само игра, повтаряше си той. Но в неговия ограничен живот на дребни кражби, просии и далавери това беше единствената игра, която му носеше такова напрегнато, макар краткотрайно удоволствие, върху което той всъщност можеше да упражнява някаква власт.
Млади хора, които живеят в такива цепнатини ни изглеждат удивително, дори трагично бързо порастнали на нас, добре социализираните в центъра на нещата. И все пак такива деца, които са ни удивили със своята порастналост, внезапно се оказват напълно неспособни да извлекат изгода дори от най-лесните и елементарни институции на обществото — поне от институциите, които не се намират в периферията, в цепнатините.
Нямаме нужда от повече подробности за да установим как, на 14 години, Удрог беше установил, че коренът на неговата страст бе заровен по най-пряк начин в една от най-разпространените перверзии в един Неверион, толкова отскоро пробудил се от опасния сън на робската институция. И няма защо да описваме всички полови срещи на Удрог в следващите години, които го запознаха с актове и действия, които остават неразбираеми дори за нас, доста по-възрастните от него.
Но, ходейки по пътеките на горите и пазарищата, пристанищата и задните улички на градовете Удрог бе постигнал определена невидимост, която го пазеше от отмъщението именно на онзи тип хора, които биха били шокирани и възмутени от неговите полови занимания.
Онова, което най-силно и най-наскоро беше объркало Удрог беше следното:
Няколко дни по-рано, докато се мотаеше в района на Високата Порта на Еламон, момчето се бе натъкнало на огън, направен встрани от пътя, който наблюдаваше известно време, скрит в храсталака, а после наблюдаваше седнал лице в лице с един коремест бандит, с когото накрая и вечеря. Единият хълбок на бандита бе покрит с белези като на осъден престъпник или роб; носеше дървена обица през едното ухо и на едната ръка му липсваше пръст. Едно сляпо око бе червена руина, видима през полу-затворените клепачи, част от двоен дълбок белег, който изкачваше бузата му и продължаваше нагоре, сцепвайки челото му, все едно някога някакво двойно острие бе раздрало лицето му отдолу-нагоре, оставяйки го не само с набразден белег, приличащ на дебело въже, но и с изражение на постоянно учудване, което не си беше отишло заедно с разрязаното око, дръпнало се навътре в напразен опит да се излекува. Разговорът на бандита беше несвързан, пълен с насилие, което едновременно забавляваше и плашеше Удрог докато мъжът бълваше все нови порции ядене, шегички и истории за героични подвизи. По средата на словесния потоп едноокият беше започнал да нарича себе си Горгик Освободителя, най-великият от на Нейно Величество Министрите, и Спасителят на Народа.
И имаше ли момчето нещо да даде за продължаване на великата кауза за подпомагане на бившите роби да се установят като земеделци на тази земя?
Удрог, разбира се, беше чувал за легендарния Министър който, няколко години по-рано, по време на прокламацията на Императрицата, беше станал най-известният мъж в Неверион. Дори, имаше някаква история свързана с Освободителя, за която момчето смътно се сещаше, в която имаше нещо за белег по лицето — или беше за извадено око?
Не, че Удрог бе прекомерно предразположен да вярва на бандита: дори имаше острото чувство, че по всяко време оня може да му скочи. И щеше, ако Удрог пътуваше с каруца, или сак или поне кесия. (Младежът, както повечето неверионски маргинали, ходеше гол и без имущество: това беше най-добрата защита против обирджии.) Но не беше и склонен да противоречи на едноокия: имаше нещо в разказите на тоя бандит за армии, изсипващи се по склоновете и войници, дебнещи в горите, което намекваше не само за жестокост, но и за лудост.