Преди изгрева барабаните бяха започнали да тътнат.
Шестте каляски тръгнаха от Ванар.
И половин час по-късно напуснаха самата Висока Порта на легендарния Елламон.
Час след като се събуди на следващия ден Удрог вече крачеше покрай магистралния път север-юг, удряше тръните с пръчка и се чувстваше страшно гладен когато чу зловещ тътен, който ставаше все по-силен — като сърце на великан, което ей-сега ще се пръсне от собствената си мощ. Минути по-късно каляските и барабанчиците и пазвантите навлязоха бавно и гръмотевично в бледата утринна светлина, разсичаща на места виолетовата сянка, падаща от дърветата върху пътя. Лъчите на изгрева осветиха медни орнаменти по лакирано дърво, които още зеленееха по краищата макар през нощта, на светлината на свещи, да бяха търкани и търкани от слугите.
Очевидно това беше траурна процесия за някакъв велик повелител и държавник!
Гръмотевично, кортежът се загуби в далечината.
Половин час по-късно Удрог се беше върнал в една градина, от която минути преди това бе откраднал сливи за закуска и попита фермера (който не го беше видял да краде от дърветата), какви са най-пресните новини. Беше избрал най-бедната и порутена от трите ферми в околността както за да закуси, така и за да получи информация. Фермерът беше почти такъв маргинал като Удрог; и това беше фермата, в която варваринът се чувстваше най-спокоен.
„Умрял някакъв голям министър, не видя ли кортежа?“ каза кльощавият селянин. „Умрял нататък, към Елламон. Може да са го заклали платени убийци на пътя — поне едно време все така умираха. Сигурно го карат на юг към Колхари. Айде сега изчезвай, нямам нищо за тебе!“
По-богат фермер може би би знаел повече, казал повече, бил по-щедър откъм храна и факти. Но това беше цепнатината, в която Удрог пътуваше и в която се чувстваше най-удобно.
И като се сети за репликата от снощи на единия търговец, Удрог помисли и стигна до извода, че едноокият не беше го лъгал. Наистина е бил имперски министър! И убийците наистина са били политически! Онова, което Удрог бе помислил за величава лудост в едноокия е било просто величието като такова!
И така Горгик Освободителя, Министърът на Нейно Величество и Спасителят на Народа беше мъртъв!
Предната вечер Удрог го бе видял убит покрай огъня.
Днес видя погребалната му процесия на пътя.
Разбира се, Удрог не беше толкова тъп та да каже на който и да е било, че е видял как Горгик (пътуващ предрешен като бандит) е бил убит — или да си признае, че ако ги види отново, би разпознал убийците. Във времена като сегашните такава информация като нищо можеше да те вкара в нечия тъмница. И все пак цялата тази история му беше по-скоро приятна, като да е имал скришна и рядка случка, която го е приобщила към големите заговори, управляващи света.
По-късно сутринта Удрог успя да измоли от един вестоносец да го сложи за известно разстояние на коня зад себе си, докато галопираше да разнася новината. Приятен и общителен човек, вестоносецът би разказал на Удрог точно кой и как е умрял, ако на варварина му бе хрумнало да пита. Но това не се случи. Все пак, целодневният галоп си беше голямо преживяване, макар доста изморително. Накрая вестоносецът му даде метална монета (с която момчето си плати обяд в следващото село) и го отпрати. Пък и бяха задминали кортежа, макар да не го бяха видяли, защото не галопираха по главния път. А процесията си следваше бавно пътя, спирайки по селца и градчета, за да могат по-любопитните да дойдат и отдадат последно уважение и да зяпат потните барабанчици, антуража на облечени в червено аристократи, докато малкото останали местни дворяни, или просто местните богаташи оседлаваха конете си и се присъединяваха към процесията.
Тази омотана версия за нещата Удрог беше взел със себе си, когато проникна да нощува в замъка.
Когато се пробуди в древната зала не бяха само звуците, огънят и голият мъж, клекнал до него, които го бяха поразили. Най-странното беше, че голият мъж твърдеше да е някой, когото Удрог бе видял убит до огъня си предната нощ; и после, на сутринта, бе видял погребалната процесия. Удрог бе убеден, че големият мъж го лъже.
Всички лъжат в полови ситуации. (Самият Удрог го правеше постоянно, при всяка възможност.) Този път поне лъжата, макар странна, изглеждаше безвредна, тъй като Удрог знаеше истината.