„Като благославяш врага си, ти му отнемаш оръжието“. Стрелите му ще се превърнат в благословия.
Този закон важи както за народите, така и за отделния човек. Благослови един народ, изпрати любов и добра воля на всеки човек от него и по този начин ще им отнемеш способността да нанасят вреда.
Човек може правилно да разбере идеята за несъпротивляването само ако е на сравнително високо духовно ниво. Моите курсисти казват често: „Не желая да ставам изтривалка“, на което аз им отговарям: „Когато прилагаш несъпротива, съчетана с мъдрост, никой никога повече няма да може да те използва“.
Ето друг пример: един ден очаквах с нетърпение важно телефонно обаждане. С неохота отговарях на всяко позвъняване, самата не се обаждах на никого, като си мислех, че ако се обадя, мога да попреча на обаждането, което очаквах.
Вместо да си бях казала: „Божествените идеи никога не влизат в стълкновение — ще ми се обадят, когато трябва“, оставяйки всичко на Безграничния разум, аз започнах да подреждам нещата сама — превръщах битката в моя, а не в битка на Бога и продължавах да бъда напрегната и тревожна. Телефонът не позвъня близо един час. Погледнах към него и видях, че слушалката не е била затворена през цялото това време — телефонът не е работел. Безпокойството, страхът и това, че вярвах, че нещо ще попречи на връзката, бе довело до пълното изключване на телефона. Разбирайки какво съм направила, започнах веднага да благославям положението, нарекох го „успех“ и си повтарях: „Не мога да изпусна какъвто и да е телефонен разговор, който ми принадлежи по съдба. Аз действам по силата на благодатта, а не по принуда.“
Една приятелка се втурна до най-близкия телефон, за да помоли телефонната компания да възстанови връзката.
Тя влязла в бакалия, препълнена с хора. Собственикът оставил клиентите си и сам позвънил. Телефонът ми бе включен веднага и две минути след това получих важно телефонно обаждане. Час по-късно дойде и телефонното позвъняване, което така нетърпеливо бях очаквала.
Когато морето е спокойно, и корабите ще доплуват.
Докато човек се съпротивлява на дадено положение, то ще продължава да го безпокои. Ако се опита да избяга от него, то ще го последва.
Нека подкрепя казаното с пример: един ден споделих това с една жена и тя ми отвърна: „Колко вярно! Не се чувствах щастлива у дома. Изпитвах неприязън към майка ми — тя непрекъснато критикуваше и обичаше да командва; избягах от къщи и се ожених — за човек, който беше точно като майка ми и трябваше отново да се справям с подобна ситуация“. „Съгласявай се бързо с противника си“.
Това означава, приемай, че неблагоприятната ситуация е добра, не се безпокой от нея и всичко ще си дойде на мястото: „Тези неща не ме вълнуват“ — е едно чудесно твърдение в такива случаи.
Нехармоничните ситуации произтичат от някаква нехармоничност в самия човек.
Когато той не отговаря емоционално на дадена нехармонична ситуация, тя изчезва завинаги от пътя му.
Следователно човек трябва да работи върху самия себе си.
Когато хора ми казват: „Моля те, направи нещо да се промени мъжът ми или брат ми“, аз отговарям: „Не, ще направя нещо, за да променя теб; когато ти се промениш, ще се промени и мъжът ти и брат ти“.
Една от моите курсистки имаше навика да лъже. Казах, че по този начин няма нищо да спечели и че ако тя лъже, ще я лъжат и нея. А тя ми отговори: „Не ми пука, не мога, без да лъжа“.
Един ден тя разговаряше по телефона с човек, в който беше много влюбена. Обърна се към мен и рече: „Не му вярвам, зная, че ме лъже“. Аз отвърнах: „Е, след като ти самата лъжеш, някой трябва да лъже и теб, и бъди сигурна, че това ще е човекът, от който ти искаш да чуваш само истината“. Срещнах я известно време след това. Тя ми се похвали: „Излекувах се от лъжите!“
„Какво по-точно те излекува?“ — попитах аз.
„Живях заедно с една жена, която лъжеше повече и от мен!“
Човек често се излекува от грешките си, когато ги открие у другите.
Животът е огледало и ние виждаме себе си отразени в хората около нас.
Да се живее в миналото е метод, който води до провал и нарушава духовния закон.
Иисус Христос казва: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“
Жената на Лот погледнала назад и била превърната в солен стълб.
Миналото и бъдещето са крадци на време. Човек би трябвало да благослови миналото и да го забрави, ако то продължава да го държи в плен; да благослови и бъдещето, като вярва, че му предстоят безброй радости, но да живее изцяло в настоящето.
Бих искала да дам следния пример: при мен веднъж дойде една жена, която ми се оплака, че няма пари за коледни подаръци. А после добави: „Съвсем различно беше миналата година; тогава имах достатъчно пари и раздадох чудесни подаръци. Тази година съм без пукнат грош“.