Приятелката ми е духовен човек, така че при нея кармата се връща много по-бързо отколкото при обикновените хора.
Колкото повече човек знае, толкова по-отговорен е той, а човек, който познава духовния закон, а не го практикува, си навлича големи страдания. „Страхът от Бога (от закона) е началото на мъдростта.“ Ако под „Бог“ разбираме „закон“, много места от Библията ще ни станат доста по-ясни.
„Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (законът). Отмъщението идва по-скоро от закона, а не от Бога. Бог вижда човека съвършен, „създаден по Негов образ“ (представа) и надарен със „сила и господство“.
Това е съвършената идея за човека, отпечатана в божественото съзнание, в очакване да бъде препотвърдена от човека; защото хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.
Една древна поговорка гласи: „Никога нищо не се случва без да има свидетел“.
Човек пръв вижда провала или успеха си, радостта или тъгата си, преди картините от неговото въображение да се материализират. Видяхме това при майката, която си представя, че детето се разболява, или при жената, която си представя, че мъжът преуспява.
Иисус Христос казва: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.
И така, виждаме че свободата (от всякакви неприятни обстоятелства) идва чрез познаване на духовния закон.
Подчинението предхожда властта, а законът се подчинява на човека, когато той се съобразява със закона. Трябва да се съобразим със закона за електричеството, преди той да започне да ни служи. Когато с него се борави по невеж начин, той се превръща в смъртен враг за човека. Същото важи и за духовния закон.
Ето един пример в подкрепа на казаното: една жена със силна воля искала да притежава къща, която била собственост на неин познат. Тя често си представяла, че живее в къщата. След време човекът починал и тя се настанила в нея. Няколко години по-късно, след като се запознала с духовния закон, тя ме попита: „Мислиш ли, че по някакъв начин аз може да съм допринесла за смъртта на човека?“ На което аз отговорих: „Възможно е, желанието ти беше така силно, всяко нещо бе насочено към него, но ти си плати кармичния дълг. Твоят съпруг, когото ти обичаше така всеотдайно, почина наскоро след това и къщата се превърна в бреме за теб за дълго време.“
Първоначалният собственик всъщност не би могъл да бъде повлиян от нейните мисли, ако е бил с позитивна нагласа, нито пък нейният съпруг — те и двамата просто бяха попаднали под кармичния закон. Жената е трябвало да каже (изпитвайки силно желание да притежава къщата): „Безграничен разум, дай ми подходящата къща, равностойна на тази, дай ми къщата, която е моя според божественото право“.
Божественият избор трябва да удовлетворява всички, носейки добро за всеки човек. Божественият модел е единственият безопасен модел, към който да се придържаме.
Желанието притежава огромна сила и трябва да се канализира правилно, защото в противен случай настъпва хаос.
Ето защо, най-важната стъпка е първата — трябва да се иска „правилно“.
Човек винаги трябва да иска само това, което му принадлежи по божествено право.
Да се върнем на примера. Ако жената бе възприела следното становище: „Ако къщата, която искам, ми се полага, аз не мога да я изпусна, ако не, дай ми, Боже, равностойна на нея“, мъжът може би сам щеше да реши да се измести (ако това е бил божественият избор за нея) или просто жената щеше да намери друга такава къща. Всяко нещо, насилено да се прояви от собственото ни желание, е винаги „погрешно заченато“ и „не завършва добре“.
Предупредени сме: „Ще бъде моята воля, а не твоята“, и странното е, че човек винаги получава точно това, което желае, когато не пришпорва желанията си, а дава възможност на Безграничният разум да действа чрез него.
„Не бойте се, чакайте — и ще видите спасение от Господа“ (закона).
Друг пример: при мен веднъж дойде една силно отчаяна жена. Дъщеря решила да предприеме много рисковано пътуване и майката се страхувала за нея.
Тя ми каза, че използвала какъв ли не довод, изтъквала опасностите, които я грозят, забранявала да тръгне, но дъщерята ставала все по-неотстъпчива и решителна. Тогава аз посъветвах майката: „Ти налагаш личната си воля над дъщеря си, а нямаш право да правиш това. Страхът ти от нейното пътуване може само да привлече това, от което се страхуваш, защото човек привлича нещата, от които бяга“. А после добавих: „Пусни я да върви и поне в представите си свали ръце от нея; остави нещата в Божиите ръце и използвай следното твърдение: «Оставям положението в ръцете на Божествената любов и мъдрост; ако това пътуване е част от божествения промисъл, аз го благославям и повече не му се противопоставям, а ако не е, благодаря, че ще се осуети и провали»“. Ден или два по-късно дъщеря съобщила: „Майко, отказах се от пътуването“ и ситуацията се върнала в „нулевото си положение“.