Выбрать главу

Човек се учи „да не се бои и да чака“, което изглежда така трудно за всички нас. Ще се спра по-подробно на този закон в главата за несъпротивляването.

Ще дам друг пример за това как човек жъне посятото, до който стигнах по твърде любопитен начин.

При мен дойде една позната и ми каза, че в банката са дали фалшива двадесет доларова банкнота. Беше много притеснена, защото, каза ми тя: „Хората в банката никога няма да признаят грешката си“.

Аз отговорих: „Нека да анализираме ситуацията и да видим защо си привлякла фалшивата банкнота“. Тя помисли малко и възкликна: „Зная защо, изпратих на един приятел няколко лъжливи банкноти на шега“. Ето защо законът бе изпратил и на нея фалшиви пари — той не разбира от шеги.

После я посъветвах: „Сега ще трябва да се обърнеш към закона на опрощението и да неутрализираш ситуацията“.

Християнството се основава на закона на опрощението. Христос ни е избавил от проклятието на кармичния закон и Христос, който е у всеки човек, е негов Изкупител и Спасение от всякакви нехармонични ситуации.

Аз произнесох следните думи: „Безграничен дух, ние се обръщаме към закона за опрощението и благодарим, че познатата ми се намира под Божията благодат, а не под закона, и че тя не може да изгуби тези двадесет долара, които са нейни по божествено право!“.

„А сега се върни в банката и им кажи, без да се страхуваш, че те са ти ги дали по погрешка“ — посъветвах я аз.

Тя ме послуша и за нейна изненада в банката се извинили и дали друга банкнота, като се отнесли много вежливо с нея.

Ето защо познаването на закона дава сила на човек „да изтрива грешките си“. Човек не може да насилва нещата извън него и да бъде това, което не е.

Ако желае богатство, той трябва преди всичко да е богат по дух.

Например, при мен дойде жена, която ме помоли да „помогна“ за просперитет. Тя не се интересуваше особено от проблемите в дома си, където цареше голям безпорядък.

Аз я предупредих: „Ако искаш да си богата, около теб трябва да има ред. Всички богати хора обичат реда. Редът е първият божествен закон“. И добавих: „Ти никога няма да бъдеш богата с изгоряла кибритена клечка в игленика ти, например“.

Чувството за хумор беше добре развито и тя веднага се захвана да привежда къщата си в ред. Направи разместване на мебелите, подреди отново чекмеджетата на бюрото си, почисти килимите и наскоро след това при нея постъпи финансова помощ — подарък от един роднина. Самата жена се преобрази и финансовите дела вървят добре, а тя внимава винаги с външните неща, в очакване на просперитета, знаейки, че Бог е първоизточникът на богатството.

Много хора не знаят, че правенето на подаръци и купуването на неща са инвестиции, а запасяването и спестяването неминуемо водят до загуба.

„Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден“.

Един пример: познавах един човек, който искаше да си купи палто, подплатено с кожа. Той ходил с жена си по разни магазини, но все не намирал каквото търсел. Казвал, че всичките изглеждат евтини. Накрая му показали едно, което според думите на продавача струвало около хиляда долара, но управителят на магазина щял да му го продаде за петстотин долара, тъй като сезонът бил към своя край.

Той имал общо седемстотин долара. Разсъдъкът му го посъветвал: „Не можеш да си позволиш да изхарчиш почти всичко, което имаш, за едно палто“, но той имал силно развита интуиция и никога не се предоверявал на разсъдъка си.

Обърнал се към жена си и казал: „Ако купя това палто, ще направя куп пари!“, при което жена му, ще не ще, одобрила покупката.

Около един месец по-късно той получил комисиона за десет хиляди долара. С палтото той се чувствал особено богат, то го свързвало с успеха и просперитета. Без палтото не би получил комисионата. Това било инвестиция, която носела големи дивиденти.

Ако човек пренебрегва интуицията си да харчи или да раздава, същите тези пари биха се изхарчили по неинтересен или нерадостен начин.

Например: една жена ми каза, че в Деня на благодарността тя обявила пред семейството си, че не могат да си позволят вечеря по случай този празник. Тя имала пари за вечерята, но решила да ги спести.