Няколко дни по-късно някой влезнал в стаята и взел от чекмеджето на бюрото точно сумата, която щяла да струва вечерята.
Законът винаги е на страната на човека, който не се страхува да харчи, но харчи мъдро.
Още един пример: една от моите курсистки пазарувала заедно с малкия си племенник. Детето настоявало за играчка, която тя му казала, че няма пари да купи.
Тя веднага разбрала, че реакцията е на немотия, защото по този начин не признава, че Бог е първоизточникът на нейните средства.
И така, тя купила играчката и на връщане в къщи намерила на улицата същата сума пари, която била платила за играчката.
Първоизточникът на богатството на човека е неизчерпаем и непоклатим, когато се вярва безрезервно в него, но вярата или доверието трябва да предшестват материализацията. „Нека ви бъде по вашата вяра“. „А вяра е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ — „защото въображението се гради на вярата и лошите картини се разпръскват и изчезват и ние «ще пожънем в свое време, без да се уморяваме».“
Иисус Христос донесъл добрата вест (Евангелието), съгласно която съществува по-висш закон от кармичния, закон, който превъзхожда кармичния закон. Това е законът за благодатта на опрощението. Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието — законът за последствията. „Не сме под закона, а под благодатта“.
Казано ни е, че на това ниво човек жъне където не е сял; Божиите дарове просто се изливат върху му. „Всичко от Царството Божие е негово“. Такова непрекъснато състояние на блаженство очаква човека, който е преодолял земния начин на мислене.
В земния начин на мислене има мъка, но Иисус Христос казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“.
Земният начин на мислене е свързан с грях, болест и смърт. Иисус вижда тяхната абсолютна нереалност и казва, че болестта и скръбта ще отминат и самата смърт, последният враг, ще бъде победен.
Днес ние знаем от научна гледна точка, че смъртта може да бъде победена, ако непрекъснато — отпечатваме в подсъзнанието си убеждението за вечна младост и вечен живот.
Подсъзнанието, което представлява сила без посока, изпълнява заповедите, без да си задава въпроси.
Ако действаме под ръководството на свръхсъзнанието (Христос или Бог в нас), ще постигнем „възкресение на тялото“.
Човек не би захвърлял повече тялото си на смъртта, то би се превърнало в „електричното тяло“, възпято от Уолт Уитмън; защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб“.
Прехвърляне на грижата
Въздействие върху подсъзнанието
Когато човек познава собствените си възможности и работата на ума си, голямото му желание е да намери лек и бърз начин да внуши добро на подсъзнанието си, тъй като само интелектуалното познаване на истината не би донесло резултати.
В моя случай аз открих, че най-лесният начин за постигането на това е чрез „прехвърляне на грижата“.
Един метафизик веднъж обясни това така: „Единственото нещо, което придава някаква тежест на нещата в природата, е законът за земното притегляне и ако един скален блок бъде отнесен високо над планетата, той ще бъде без тегло; нещо подобно има предвид Христос, когато казва: «Игото Ми е благо, и бремето Ми е леко».“
Той превъзмогва земните вибрации и действа в царството на четвъртото измерение, където има само съвършенство, пълнота, живот и радост.
Той казва още: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си — защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“.
В петдесет и петия псалом се казва още „Възложи на Господа грижите си“. На много места в Библията е казано, че битката, която човек води, е Божия и че човек трябва винаги „да стои спокойно“ и да чака Божието избавление.
Това показва, че свръхсъзнанието (или Исус в нас) води нашите битки и ни облекчава от грижите.
Следователно разбираме, че човек нарушава закона, ако е обременен с грижа; грижата е неблагоприятна мисъл или състояние, и тази мисъл или състояние се корени в подсъзнанието.
Изглежда почти невъзможно да постигнем някакъв напредък, направлявайки подсъзнанието чрез съзнанието или разсъдъка, тъй като разсъдъкът (интелектът) е ограничен в своите понятия и е изпълнен със съмнения и страхове.
Тогава е правилно от научна гледна точка да прехвърляме грижата на свръхсъзнанието (или Христос в човека), където тя бива „просветлена“ или се разтваря отново „в изначалното нищо“.
Ето един пример в подкрепа на казаното: Една жена, която се нуждаела силно от пари, „просветлила“ Христос в себе си (свръхсъзнанието), използвайки следната фраза: „Аз прехвърлям грижите си, свързани с недоимъка на Христос (в мен) и се освобождавам в очакване на изобилието!“