Нейната грижа бе вярата в недоимъка, и след като я прехвърли на свръхсъзнанието, вярвайки, че ще се радва скоро на изобилие, материалните блага започнаха да се изливат върху като лавина.
Четем също така: „Христос, упованието на славата, е във вас“.
Ето друг пример: на една от моите курсистки бяха дали ново пиано, но в малкото жилище нямаше място за него, ако не изхвърлеше старото. Тя беше объркана какво да прави. Искаше да запази старото пиано, но не знаеше къде да го изпрати. Беше се отчаяла, тъй като новото пиано щеше много скоро да пристигне; всъщност можеше да дойде всеки миг, а тя нямаше място за него. Тогава дошло на ум да си повтаря следните думи: „Прехвърлям тази грижа на Христос в мен и няма да се безпокоя“.
Няколко минути по-късно телефонът позвънил и една приятелка я попитала дали не може да даде под наем старото си пиано. Изнесли го от апартамента няколко минути преди да пристигне новото.
Познавах една жена, чиято грижа бе негодуванието. Тя казала: „Прехвърлям негодуванието, което ми създава грижи, на Христос в мен и се освобождавам от него, за да продължа да живея в любов, хармония и радост“. Всемогъщото свръхсъзнание изпълнило подсъзнанието с любов и целият живот се променил. В продължение на години негодуванието я бе държало в състояние на мъка и бе потискало душата (подсъзнанието).
Твърдението трябва да се повтаря многократно, понякога по няколко часа на ден, на ум или на глас, спокойно, но решително.
Често съм го сравнявала с навиването на „музикална кутия“. Трябва да „навием себе си“ с изричаните от нас думи.
Забелязала съм, че скоро след „прехвърлянето на грижата“ като че ли човек вижда по-ясно. Не е възможно правилна преценка за нещата, докато човек се намира в конвулсиите на тленния ум. Съмнения и страхове отравят ума и тялото, а въображението се бунтува и по този начин привлича беди и болести.
Повтаряйки неуморно твърдението: „Прехвърлям грижата си на Христос в мен и съм свободен“, представите ми се проясняват и аз изпитвам чувство на облекчение, а след известно време идва проявлението на доброто, било то здраве, радост или материални блага.
Една от моите курсистки веднъж ме помоли да обясня какво представлява „тъмнината преди зазоряване“. В предишната глава споменах, че често преди голямо хубаво събитие „всичко като че ли върви на зле“ и съзнанието ни се замъглява от дълбока депресия. Това означава, че от подсъзнанието се надигат стари съмнения и страхове. Тези стари отломки в подсъзнанието се появяват на повърхността, за да бъдат изхвърлени.
Точно в такива моменти човек трябва да свири на цимбала си като Иосафат и да благодари, че е спасен, дори да му се струва, че е обграден от врагове (ситуация на недоимък или болест). Курсистката ми продължи: „Колко време трябва да остане човек в тъмнина?“, на което отвърнах: „Докато започне да вижда в тъмното!“ Прехвърлянето на грижата дава възможност на човека да започне да вижда в тъмното.
За да се въздейства на подсъзнанието, е много важно да имаме активна вяра.
„Вярата без дела е мъртва“. В настоящите глави аз съм се постарала да изясня това схващане.
Иисус Христос е демонстрирал активна вяра когато „наредил на множеството да седне на земята“, преди да е благодарил за хлябовете и за рибата.
Ще дам още един пример, за да покажа колко необходима е тази стъпка. Всъщност, активната вяра е мостът, по който човек минава, за да стигне до своята обетована земя.
Вследствие на недоразумение една съпруга се разделила със съпруга си, когото тя много обичала. Той отхвърлил всички нейни предложения за сдобряване и не бил склонен да комуникира с нея по никакъв начин.
След като се запознала с духовния закон, тя отрекла раздялата. Тя използвала следното твърдение: „В божественото съзнание не съществува раздяла, следователно нищо не може да ме раздели от любовта и приятелството, които са мои по божествено право“.
Тя демонстрирала активна вяра като всеки ден отреждала на масата за хранене място за съпруга си, по този начин тя отпечатала в подсъзнанието картината на неговото завръщане. Изминала една година, но тя не се разколебала в надеждата си, докато един ден той се завърнал.
Подсъзнанието се впечатлява често от музика. Музиката има качество, присъщи на четвъртото измерение, и освобождава душата от затвора. Музиката ни помага да вярваме, че могат да се случат прекрасни неща и че постигането им не е така трудно.