Имам приятелка, която ежедневно използва своята музикална кутия за такива цели. Тя помага да постигне състояние на пълна хармония и да освободи въображението си.
Друга жена често танцува, докато изрича твърденията си. Ритъмът и хармонията на музиката и движението придават на думите изключителна сила.
Човек трябва също така да не забравя да цени „дните, в които не се случва нищо особено“.
Неминуемо, преди да открием бряг, откриваме „признаци на суша наблизо“.
Преди Колумб да достигне Америка, забелязал птици и клонки, от което разбрал, че наблизо има суша. Същото е и с проявлението на събитията; но често човек взема признаците за самото проявление и се разочарова.
Ето един пример: една жена „изрекла нужните думи“, за да получи сервиз. Не минало много време и една приятелка дала чиния, която била стара и пукната.
Тя дойде при мен и ми се оплака: „Помолих се за сервиз, а получих една пукната чиния“, на което аз отговорих: „Чинията е била само предизвестие. Тя показва, че сервизът е на път — гледай на случилото се както Колумб на птиците и клонките“. Не след дълго дойде и сервизът.
Когато човек продължително се прави, че е получил това, което иска, той въздейства върху подсъзнанието. Ако се прави на богат и на преуспял, след време „ще жъне“ богатство.
Децата винаги действат точно така. „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“.
Отново бих желала да подкрепя казаното с пример от живота. Познавах една жена, която беше много бедна, но нямаше човек, който да може да я накара да се чувства бедна. Богати приятели я подкрепяха с дребни суми, като непрекъснато напомняха за бедността и за това, че трябва да внимава и да пести. Независимо от техните съвети тя изхарчваше всичките си пари за една шапка или за да направи подарък на някого и да бъде в ентусиазирано състояние на духа. Мислеше непрекъснато за красиви дрехи, за „пръстени и дрънкулки“, но без да завижда на другите.
Тя живееше мислено в света на чудесата и само богатството смяташе за нещо реално. Не след дълго тя се ожени за богат човек. Тогава пръстените и другите красиви неща се материализираха. Не зная дали точно този човек е бил „божественият избор“, но в живота настъпи изобилие, защото във въображението си тя бе виждала само картини на изобилие.
За човека няма спокойствие и радост, докато не изличи от подсъзнанието си всички страхове.
Страхът е зле направлявана енергия, която трябва да се пренасочи или да се преобрази във вяра.
Иисус Христос казва: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?“. За човека, който вярва, няма невъзможни неща.
Често моите ученици ме питат: „Как да се отърся от страха?“.
На което аз отговарям: „Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате“.
„Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх“.
Приближи се до лъва и той ще изчезне; побегни от него и той ще се втурне подире ти.
В предишните глави показах как лъвът на недоимъка изчезва, когато човек харчи без да се страхува, показвайки по такъв начин, че Бог е първоизточникът на неговите блага, следователно благата му са неизчерпаеми.
Много от моите курсисти излязоха от плена на бедността и сега са щедро дарявани с блага, след като се отърсиха от страха си от недоимъка, харчейки пари. Подсъзнанието се впечатлява от истината, че Бог е и Дарителят, и дарът; следователно, когато човек е едно с Дарителя, той е едно с подаръка. Едно прекрасно твърдение в този контекст е: „Сега благодаря на Бога-Дарител за Бога-подарък“.
Човек толкова дълго се е самоизолирал от своето добро и от първоизточника на благата си, обладан от мисли за раздяла и недоимък, че понякога е нужен динамит, който да разчисти тези неверни представи от подсъзнанието му, и динамитът е важно събитие.
Ние виждаме от примерите, описани по-горе, как човек се освобождава от своя плен, показвайки безстрашие.
Човек трябва да се наблюдава непрекъснато, за да разбере дали мотивът му за действие е страх или вяра.
„Изберете си сега, кому да служите“ — на страха или на вярата.
Може би човек се страхува от другите. Не избягвайте хората, от които се страхувате; срещнете ги в добро настроение и те ще се окажат или „златни нишки от веригата на доброто ви“, или безпроблемно ще изчезнат от пътя ви.
Възможно е човек да изпитва страх от болести или вируси. Дори и при грипна епидемия, стига да не се страхува, нищо лошо няма да му се случи.
Човек може да се зарази от вирус само когато вибрира с вибрацията на вируса, а страхът притегля човека надолу към нивото на вируса. Разбира се, болестотворният вирус е продукт на тленния ум, и това е нещо лесно за разбиране. В божествения ум не съществуват вируси, следователно те са плод на „необосновано въображение“.