Не е нужно страдание, за да се развива човек, то идва в резултат от престъпването на духовния закон, но като че ли малко хора могат да събудят от „съня на душата“ без страдание. Когато хората са щастливи, те обикновено стават себични и автоматически задействат кармичния закон. Човек често претърпява загуба в резултат на недооценяване.
Познавах една жена, която имаше много мил съпруг, но често казваше: „Не ме е грижа за брака ми, въпреки че нямам нищо против съпруга си. Просто семейният живот не ми е интересен.“
Тя си имаше други интереси и почти не се сещаше за мъжа си. Спомняше си за него само когато го видеше. Един ден съпругът казал, че е влюбен в друга жена и я напуснал. Тя дойде при мен за съвет отчаяна и възмутена.
Тогава аз припомних: „Та нали така говореше. Ти казваше, че бракът не те интересува и подсъзнанието ти е действало така, че да бъдеш отново неомъжена“.
Тя каза: „О, да, разбирам. Хората получават това, което търсят, и после ги боли“.
Тя скоро влезе в хармония с новосъздалата се ситуация и разбра, че разделени, те и двамата са по-щастливи.
Когато една жена стане безразлична или критична и спре да бъде вдъхновение за съпруга си, на него започва да му липсва стимулът от ранното им приятелство, става неспокоен и се чувства нещастен.
Веднъж при мен дойде един мъж, много потиснат и нещастен, жена му се занимавала с „науката за числата“ и му гледала. Явно му беше предсказала неприятни неща, защото той каза: „Според жена ми никога нищо няма да постигна, защото съм двойка“.
Аз му отговорих: „За мен няма значение какво число сте, защото вие въплъщавате съвършената идея в божественото съзнание и ние ще търсим успеха и просперитета, които вече са запланувани за вас от Безграничния разум.“
След няколко седмици той получи много добър пост, а година или две по-късно пожъна голям успех като писател. Никой човек не е преуспял в работата си, ако не я обича. Картината, която художникът рисува с любов (към своето изкуство) е неговата най-голяма творба. Картината, нарисувана за пари, е винаги нещо, което ще се забрави.
Човек не може да привлича парите, ако ги мрази. Много хора продължават да са бедни, защото твърдят: „Парите не означават нищо за мен, пък и аз презирам хората, които ги имат“.
Поради тази причина много художници са бедни. Презрението им към парите ги отдалечава от тях.
Спомням си, че веднъж чух един художник да казва за друг: „Не е добър като художник; има пари в банката“.
Тази нагласа на разсъдъка, разбира се, отделя човека от първоизточника на благата му; той трябва да е в хармония с това, което иска да привлече.
Като избавление от недоимъка и от ограниченията, парите са също от Бога, но те трябва да се влагат разумно и да се използват целесъобразно. Трупането и спестяването не водят до добър край.
Това не означава, че човек не трябва да има къщи и парцели, акции и ценни книжа. Та нали „хамбарите на праведния ще са пълни“. Това означава, че човек трябва да прибегне и до основния си капитал, ако се наложи да плаща за нещо важно. Когато човек дава безстрашно и бодро, той открива пътя на повече блага към себе си, защото Господ е неизменният и непресъхващ източник на блага.
Такова е духовното отношение към парите и великата вселенска банка не познава фалит. Хубав пример за трупането на пари виждаме във филма „Алчност“. Жената, спечелила пет хиляди долара на лотария, не ги харчи. Тя продължава да ги пести, независимо че в това време съпругът страда и гладува. Накрая работела като чистачка, за да се издържа.
Тя обича парите заради самите тях и ги поставя над всичко друго. Една нощ я убиват и задигат парите.
Това е пример как „любовта към парите е коренът на всяко зло“. Парите сами по себе си са нещо полезно, но когато ги използват нецелесъобразно, когато ги трупат и спестяват, или ги смятат за нещо по-важно от любовта, се стига до болести и бедствия, както и до загуба на самите пари.
Следвайте пътя на любовта и всичко друго се нарежда от само себе си, защото Бог е любов и първоизточник на всички блага; ако следвате пътя на егоизма и алчността, благата пресъхват или човек се разделя с тях.
Ето един пример. Познавах една много богата жена, която трупаше своите доходи. Тя рядко даваше някому нещо и само купуваше ли купуваше неща за себе си.
Тя много обичаше колиета. Веднъж една приятелка я попита колко колиета има. Отговорът бе „шестдесет и седем“. Тя ги купуваше и ги скриваше, внимателно увити в луксозна хартия. Ако тя носеше колиетата, всичко щеше да е нормално, но тя пристъпваше „закона за употребата“. Гардеробите бяха пълни с дрехи, които никога не обличаше и с бижута, които никога не си слагаше.