Веднъж една от курсистките ми си вървяла по улицата и мислено осъждала някаква жена. Тя си казвала на ум: „Тази жена е най-неприятният човек на света“ и в този момент три момчета-скаути се втурнали иззад ъгъла и едва не я повалили на земята. Тя не укорила за случилото се момчетата, а незабавно се обърнала за помощ към закона за опрощението и „поздравила божественото“ в жената. Пътищата на мъдростта са приятни, а всички подходи към нея — спокойни и тихи.
Когато човек е заявил желанията си към Всемира, той трябва да се подготви за изненади. Може да му се струва, че нищо не върви добре, а всъщност всичко да е наред.
Да подкрепя казаното с пример: на една жена казали, че в божественото съзнание не съществува загуба, следователно тя не би могла да загуби нищо от нещата, които принадлежат; всичко загубено ще се върне или тя ще получи еквивалента му.
Преди няколко години същата жена бе загубила две хиляди долара. Бе дала парите назаем на една своя роднина, но тя бе починала, без да спомене този заем в завещанието си. Жената бе много обидена и ядосана и тъй като нямаше разписка или друг документ за заема, парите не бяха върнати. Тя реши да отрича загубата, надявайки се, че сумата ще бъде върната чрез Вселенската банка. Започнала с опрощение за жената, която дължала парите, защото гневът и липсата на прошка затварят вратите на тази прекрасна банка.
Тя избрала следното твърдение: „Отричам да има някаква загуба, тъй като в Божественото съзнание загуба не съществува, от което следва, че аз не мога да загубя двете хиляди долара, които ми принадлежат по божествено право.“ „Със затварянето на една врата се отваря друга“.
Жената живеела в жилищен блок, който бил обявен за продажба. В договора за наем имало клауза, която гласяла, че ако блокът се продаде, наемателите ще трябва да го освободят в срок от деветдесет дни.
Неочаквано хазяинът нарушил договора и вдигнал наема. Жената отново била изправена пред несправедливост, но този път не се обезпокоила. Благословила собственика и изрекла: „Увеличаването на наема означава, че аз ще забогатея с толкова, колкото е увеличението, тъй като Бог е първоизточникът на моите блага“.
Изработили новите договори с увеличения наем, но по някаква грешка, в която вероятно е имало Божи пръст, клаузата за деветдесетте дни не била включена. Наскоро след това за собственика се открила възможност да продаде сградата. Вследствие на грешката с пропуснатата клауза в новите договори наемателите останали в блока още една година.
Посредникът предложил на всеки наемател по двеста долара, ако се съгласи да освободи жилището. Няколко семейства се изнесли, а три останали, включително и жената. Изминали месец-два и посредникът отново се появил. Този път той казал на жената: „Съгласна ли си да развалиш договора, ако ти предложа хиляда и петстотин долара?“. Тя веднага си помислила: „Ето ги двете хиляди долара“. Спомнила си, че наемателите, които останали си обещали да действат съгласувано, ако трябва да напуснат блока. Тя отишла да се консултира със съседите.
Те на свой ред заявили: „Щом са ти предложили хиляда и петстотин долара, за да се откажеш от апартамента, най-вероятно ще дадат и две хиляди“. И така тя получила чек за две хиляди долара, защото се отказала от жилището. Законът проработил безпогрешно и явната несправедливост просто отворила пътя за неговото действие.
Това е доказателство, че не съществува загуба и когато човек прояви духовно разбиране към нещата, получава всичко, което е негово, от великия Източник на доброто.
„И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци“.
Скакалците са съмненията, страховете, гневът и съжалението, характерни за тленното мислене.
Тези неблагоприятни мисли ограбват човека, защото единствено той може да даде на себе си да вземе от себе си.
Човек е тук като доказателство за Бога и „за свидетел на истината“. Той може да докаже, че има Бог, като превърне липсата в изобилие и несправедливостта в справедливост.
„Поне в това ме изпитайте, казва Господ Саваот: няма ли да отворя за вас отворите небесни и няма ли да излея върху ви благословение до излишък“.
Идеалната себереализация или божественият замисъл
„Никакъв вятър не може да отвее кората ми, нито да промени хода на съдбата“.
За всеки човек съществува идеална себереализация. Има място, което само той може да изпълни и никой друг; нещо, което само той трябва да свърши и никой друг; това е неговата съдба.