Съдбата е съвършената идея за човека в божественото съзнание, очакваща от човека да я разпознае. Тъй като въображението е съзидателна способност, човек трябва да съзре идеята, за да може тя да се осъществи.
Следователно, най-важното за един човек е да узнае божествения замисъл за своя живот.
Той може да няма и най-слаба представа за това, че например дълбоко в него е скрит прекрасен талант.
Молбата му трябва да се формулира така: „Безграничен разум, разкрий пътя за проявата на божествения замисъл за моя живот; нека се прояви талантът в мен; нека видя ясно съвършения план“.
Съвършеният план включва здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Това е квадратът на живота, който носи пълно щастие. След като човек предяви това искане, той ще стане свидетел как в живота му настъпват големи промени, защото почти на всеки се е случвало да се скита далеч от божествения замисъл.
Познавам една жена, през живота на която сякаш бе преминал ураган, но скоро след предявеното по горния начин искане нещата бързо се уредиха и нови, прекрасни обстоятелства изместиха старите.
Идеалната себереализация никога не е свързана с много усилия; тя така поглъща вниманието на човека, че му изглежда почти като игра. Известно е също така, че щом човек навлезе в света, управляван от Бога, ще получи и необходимите средства за своята идеална себереализация.
Много гениални хора се борят години наред с парични проблеми, без да знаят, че правилно формулираната молба подкрепена с вяра, би им осигурила бързо необходимите средства.
Ето един пример: веднъж след занятия при мен дойде един човек и ми подаде един цент.
Той каза: „Имам само седем цента — от тях един давам на теб; вярвам в силата на твоите думи. Моля те, изречи необходимото, за да постигна идеалната себереализация и просперитет“.
Аз изрекох „вълшебните думи“ и не го видях почти цяла година. Той дойде при мен един ден, вече преуспял и щастлив, с пачка едри банкноти в джоба и ми каза „Веднага след като ти изрече вълшебните думи, ми бе предложен пост в един град далеч оттук и ето ме сега олицетворение на здраве, щастие и богатство“.
Идеалната себереализация за една жена може да бъде в това да стане добра съпруга, добра майка, добра домакиня, а не непременно да преуспее в кариерата си.
Формулирайте ясно молбата си и постигането на желанието ви ще бъде лесно и успешно.
Не е необходимо човек да онагледява или да търси непременно мисловна картина за своето желание. Когато иска от божествения замисъл да му се разкрие, ще получи изблици на вдъхновение и ще започне да вижда собствените си големи постижения. Това е картината или представата, към която той трябва да се придържа без колебание.
Онова, което човек търси, от своя страна търси него — така телефонът е търсил Бел!
Родителите не трябва в никакъв случай да налагат на децата си какви кариери и професии да изберат. С позоваване на духовната истина божественият план може да бъде разкрит още в ранно детство или дори преди раждане.
Ето как може да се формулира искане, отправено преди да се е родило детето. „Нека Бог в това дете се прояви по съвършен начин; нека божественият замисъл за ума, тялото и делата му да се проявява през живота му и във вечността“.
Нека бъде Божията воля, а не волята човешка; нека бъде Божият план, а не човешкият — това е заповед, която преминава през цялото Свето Писание, а библията е книга, която е свързана с науката за ума. Това е книга, която показва на хората как да освободят душата си (или своето подсъзнание) от плен.
Битките, описани в нея, илюстрират борбата на човека с тленните мисли. „Врагове на човека са неговите домашни.“ Всеки човек е Иосафат и всеки човек е Давид, който убива Голиат (тленното мислене) с малък бял камък (вярата).
Затова човек трябва да внимава да не стане като „лукавия и ленив роб“, който скрил таланта си в земята. Когато не използва способностите си, човек плаща висока цена.
Често между човека и идеалната му себереализация застава страхът. Страхът е бил спънка за много гениални хора. Той може да бъде превъзмогнат с изричането на подходящи думи или със специален сеанс. Тогава човек губи цялото си самосъзнание и чувства, че се превръща в канал за проявата на безграничния разум.
Той е под прякото му вдъхновение, безстрашен и сигурен, защото чувства, че в него действа Бог.
Често в час при мен идваше младо момче с майка си. Той ме молеше да „кажа необходимите думи“, за да си вземе изпитите в училище.
Посъветвах го да изрича следното твърдение: „Аз съм едно с безграничния разум. Зная всичко, което би трябвало да зная по този предмет“. Той имаше отлични познания по история, но не беше особено сигурен в аритметиката. Когато след време го срещнах, той сподели: „Изрекох каквото трябва за аритметиката и я взех с най-високата възможна бележка; а по история си мислех, че мога да се осланям само на себе си и получих недобра оценка“. Човек често се сблъсква със спънки, когато е „прекалено сигурен в себе си“, което означава, че се доверява на личността си, а не на „Бог в себе си“.