Срещнахме се няколко седмици по-късно и аз го попитах: „Какво стана? В крайна сметка си разполагал с много време“. Тогава той ми обясни какво се беше случило. „Влакът ми имаше закъснение и точно в дванадесет часа без петнадесет минути бях в банката. Влязох спокойно и казах: «Дойдох за заема» и те ми го дадоха, без да ми задават каквито и да било въпроси“.
Оставали са му точно петнадесет минути до определения му краен срок и Безграничният дух не закъснял. В този момент човекът не можеше да се справи сам. Той се нуждаеше от помощта на някой, който да поддържа в представата му положителния изход от проблема. Ето какво един човек може да направи за друг.
Иисус Христос знае тази истина, когато проповядва: „Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен“. Обикновено човек се вглежда прекалено отблизо в проблемите си и започва да изпитва съмнения и страх.
Приятелят или „изцелителят“ вижда ясно успеха, здравето или просперитета и не се разколебава, защото не е така потопен в дадената ситуация.
Много по-лесно е да „направим всичко това“ за друг, отколкото за себе си. Затова човек не бива да се колебае да потърси помощ, ако не се чувства уверен.
Един много наблюдателен в житейските въпроси човек каза веднъж: „Човек не би се провалил, ако някой друг човек в представите си вижда неговата сполука“. Ето, такава е силата на въображението и много велики хора дължат успеха си на съпругата си, сестра си или приятеля си, който е „вярвал в тях“ и не е изпитал колебание по отношение на добрия изход.
Силата на думата
Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те „не се връщат празни“. Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.
Познавах един човек, който често казваше: „Винаги изпускам автобуса. Той неизменно потегля точно когато аз пристигам на спирката“.
Дъщеря му пък имаше навика да казва: „Винаги успявам да хвана автобуса. В момента, в който аз пристигам, пристига и той“. И така — години наред. Всеки от тях си беше създал свой закон, единият за неуспех, другият — за успех. Това е психологията на суеверието.
В една конска подкова или в едно заешко краче не се съдържа сила, но изречената от човека дума и вярата, че те ще му донесат късмет поражда в подсъзнанието очакване и привлича „щастливата ситуация“. Обаче аз съм констатирала, че тази стратегия не „работи“, ако човек е духовно напреднал и познава по-висшите закони. Човек не може да се връща назад и трябва да остави настрана „истуканите“. Ето един пример: двама от моите курсисти се радваха на голям успех в бизнеса си в продължение на няколко месеца, когато изведнъж всичко стана на пух и прах. Ние се опитахме да анализираме случая и аз разбрах, че вместо да се уповават на Бога за успех и просперитет, всеки от тях си беше купил по един талисман. Аз им казах: „Виждам, че сте вярвали в талисманите, вместо в Господ“. Изхвърлете талисманите и се обърнете към закона за опрощението, тъй като човек има силата сам да опрощава или неутрализира грешките си.
Те решиха да захвърлят талисманите в една шахта и отново всичко им тръгна на добре. Това, разбира се, не означава, че човек трябва да изхвърли всяко украшение-талисман или подковата от дома си, но той трябва да е наясно, че силата на тези неща се дължи единствено на Божията сила и че предметът просто му създава чувството на очакване.