Един ден бях заедно с една приятелка, изпаднала в голямо отчаяние. Прекосявайки улицата, тя намери подкова. Веднага я обзе радост и надежда. Тя ми каза, че Бог бе изпратил подковата, за да поддържа куража.
В този момент наистина това бе единственото нещо, отпечатало се в съзнанието. Надеждата се превърна във вяра и тя в края на краищата успя да покаже това по един чудесен начин. Искам да посоча изрично, че мъжете, за които стана дума преди малко се бяха поставили в зависимост само от талисманите, докато тази жена осъзнаваше рефлектиращата сила на подковата.
На самата мен ми бе необходимо дълго време да се отърва от вярването, че определено нещо носи разочарование. Ако това нещо се случеше, неминуемо следваше разочарование. Открих, че единственият начин да направя промяна в подсъзнанието си бе като си внушавам: „Не съществуват две сили, а само една — Бог, следователно разочарования няма, а това нещо означава радостна изненада“. Веднага забелязах промяна и щастливите изненади не закъсняха да се появят.
Имам приятелка, която твърди, че нищо не е в състояние да я накара да мине под стълба. Един ден казах: „Ако се страхуваш, това означава, че вярваш в две сили вместо в една — в доброто и в злото. Тъй като Бог е единствен, за него не може да има противостояща сила, освен, ако човек не припише сила на неистинното зло. За да покажеш, че вярваш само в една сила — Бог, и че злото не притежава сила или реалност, следващият път, когато видиш стълба, мини под нея“. Наскоро след този разговор тя отишла до банката, на която е клиент. Искала да отвори сейфа си в трезора, но на пътя имало стълба. Без да минава под нея не било възможно да стигне сейфа си. Изстенала от страх и се върнала. Не можела да се изправи пред „лъва“ на пътя си. Когато обаче излязла на улицата, моите думи зазвънели в ушите и тя решила да се върне и да мине под стълбата. Това било за нея изключителен момент в живота, защото стълбата я бе държала в плен години наред. Тръгнала отново към трезора, но стълбата не била там! Често се случва такова нещо. Ако човек иска да направи нещо, от което се страхува, просто не му се налага да го прави.
В това се състои законът за несъпротивата, закон, който малцина разбират.
Някой беше казал, че в куража има гениалност и вълшебство. Срещнете дадено събитие без да се страхувате и се оказва, че няма нищо страшно; страшното изчезва от само себе си.
Обяснението е, че страхът е привлякъл стълбата по пътя на жената, а липсата на страх е премахнала стълбата оттам.
Следователно, невидимите сили непрекъснато работят за този, който сам си „надява въжето“, въпреки че не разбира какво прави. Поради вибрационната сила на думите, каквото човек изрече, такова привлича. Хора, които непрекъснато говорят за болест, неминуемо я привличат.
Дори когато знае истината, човек не може да бъде абсолютно безпогрешен. Ето един пример за това: имах приятелка, която често ми казваше по телефона: „Ела да се видим и да си побъбрим малко по старому“. Това „по старому“ означаваше един час, през който се изричаха около петстотин до хиляда деструктивни думи, като основните теми бяха загуба, недоимък, провал и болест.
Аз отговарях: „Не, благодаря ти. Достатъчно съм си бъбрила по старому в моя живот, това ми излиза скъпо. Бих искала да си говорим по новому, за неща, които бихме искали да станат, а не обратното“. Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.
„Проклятията се връщат като пилците в гнездата си вечер“.
Ако човек пожелае някому „лош късмет“, със сигурност ще си навлече лош късмет. Ако иска да помогне на някого, за да успее, той всъщност прави това и за себе си.
Тялото може да се поднови и преобрази чрез думите, които се изричат и чрез добрите мисли, а болестите трябва да се изхвърлят напълно от съзнанието. Един метафизик знае, че всяка болест има своето душевно съответствие и за да излекува тялото си, човек трябва най-напред да „излекува душата си“.
Душата е подсъзнателната част на ума и тя трябва да бъде „спасена“ от неправилно мислене.
В двадесет и трети псалм четем: „Той подкрепя душата ми“. Това означава, че подсъзнанието или душата трябва да бъдат подкрепени с правилни идеи и „мистичният брак“ е бракосъчетание на душата с духа, или на подсъзнанието със свръхсъзнанието. Те трябва да бъдат едно неделимо цяло. Когато подсъзнанието се изпълни със съвършени идеи на свръхсъзнанието, Бог и човекът стават едно цяло. „Аз и Отец едно сме“. Тоест, човек е едно цяло с царството на съвършените идеи; той е човекът, направен по Божи образ и подобие и на него му е дадена сила и власт да управлява всички сътворени неща както и своите ум, тяло и дела.