Катрин се замисли за граф Ормънд. Изглежда, че завареният й брат все пак се беше застъпил за нея, беше настоял пред кралицата да й намерят подходящ жених. Още една ирония, каза си Катрин. Оказваше се, че най-добрият й съюзник сред толкова мъже в двора бе не друг, а най-големият враг на баща й. Може би Ормънд щеше да успее да поеме бъдещето й изцяло в свои ръце… и да го изтръгне от нейните собствени.
— Тя си призна. Снощи е била с Лиъм О’Нийл.
Ормънд почервеня от гняв.
— Следващия път, когато го видя, ще го убия.
Кралицата обаче гледаше не него, а Лестър, който се бе вторачил в нея, поразен от думите й. Елизабет му се усмихна някак прекалено невинно.
— Нещо не е наред ли, скъпи Робин?
Дъдли се окопити. Тъмното му, красиво лице му се отпусна и на него се изписа усмивка.
— Пиратът явно е изключително дързък и нагъл, за да дойде непоканен във вашия дворец и да се промъкне в спалнята на една дама.
— Може би тя го е поканила — подхвърли кралицата, без да откъсва поглед от него. — Той е необикновен мъж. Ами да — когато се появи, всичките ми придворни дами изпадат в несвяст.
Усмивката изчезна от устните на Лестър. Всеизвестно бе, че той се гордее както с външния си вид, така и с копнежите, които извикваше у множество женски сърца.
— Съмнявам се, че госпожица Фицджералд би поканила който и да било мъж в спалнята си с такава цел.
— Ах… значи я познаваш добре?
Лестър стисна челюст.
— Знаеш, че не я познавам! Единственото, което се е случило помежду ни, беше един танц.
— И може би една целувка след това?
В погледа му проблесна опасен пламък. В този момент, въпреки че Елизабет бе кралица, а той — само неин поданик, тя се уплаши, защото усети, че е стигнала твърде далеч. Но не помръдна, когато Лестър се приближи и се надвеси над нея. Пулсът й се ускори, но това бе чисто женска реакция на неговата близост и властно излъчване.
— Аз съм мъж, Бес, както дяволски добре знаеш — изръмжа той, но толкова тихо, че го чу само тя. — И дори да съм откраднал една целувка от нея, какво значение има това за теб? — Очите му бяха като черни огньове. — Знаеш, че не бих ловувал другаде, ако ти ми беше дала онова, което искам.
Елизабет трепна. В този момент й се прииска да бяха сами. Знаеше, че ако ги нямаше останалите, Дъдли щеше да я грабне в прегръдките си, независимо дали тя желаеше или не. Точно това харесваше у него най-много… и най-малко. Защото жената у нея ликуваше, докато кралицата бе разярена.
Тя го погледна. Както обикновено, не можеше да прецени какво точно означаваха думите му. Дали говореше за тялото й, което Елизабет досега успешно бе отказвала да му даде, или за нейния трон?
— Давам когато и каквото аз реша, Робин — каза тя най-накрая. — А ти, естествено, можеш да целуваш когото и когато решиш.
Лестър продължаваше да я гледа настойчиво, неотстъпчиво. Елизабет изпита страх. Може би наистина прекаляваше с Дъдли. Тогава тя се усмихна широко и докосна ръката му под надипления маншет.
— Прости ми, скъпи, че се държа надменно. Такива сме ние, жените.
Той се поотпусна.
— Позволи ми да дойда при теб довечера, Бес.
Клепачите й трепнаха и тя отмести поглед встрани.
— Ще си помисля.
Лестър сграбчи ръката й, за да й попречи да му обърне гръб.
— Ще дойда, Бес — каза той с нетърпящ възражение тон.
Сърцето й затуптя силно. От много седмици не беше оставала насаме с Лестър. След кратък размисъл Елизабет кимна и докато се извръщаше, забеляза задоволството, което светна в очите му. Противно на волята си, тя усети, че очаква вечерта с нетърпение. Но погледът й се насочи съм Ормънд.
— Днес ти печелиш, Том. Съгласна съм с теб. Трябва да й намерим съпруг, и то бързо.
Лицето на Ормънд се озари от приятната изненада, докато Лестър замръзна на мястото си. Но сега вече Дъдли нямаше да се осмели да се противопостави и Елизабет отлично знаеше това. В този момент напред пристъпи Сесил.
— Значи променихте мнението си, Ваше величество? Въпреки онова, за което се бяхме разбрали?
— Да — твърдо отвърна кралицата. Определено бе променила решението си. И в това нямаше нищо необичайно — онези, които я познаваха, знаеха, че тя е в състояние да се завърти като ветропоказател от изток на запад, без да й мигне окото. Сега Елизабет бе решила да съобщи на своите съветници истината… макар и не цялата.
— Не съм убедена, че тя е конспираторка. Вече я опознах и намирам, че е прекалено наивна, за да участва в някакви тайни заговори с баща си или пък с О’Нийл. При все това не бих се изненадала, ако се окаже, че тези двама умни мъже възнамеряват да я използват. Ето защо смятам да я отстраня като евентуална пешка в тяхната игра — преди играта още да е започнала.