Уилям Сесил не каза нищо. Но съзнаваше, че играта — и то сериозна игра — вече е започнала. Преди няколко дни неговите шпиони му бяха донесли доста стряскащи вести. „Морски кинжал“ бил забелязан на котва в залива Дингъл, близо до Аскийтън — същия залив, който използваше и папистът Фицморис. И тъй като Фицджералд бе затворен в Саутуърк, Сесил приемаше този факт за знак, че е започнала игра, много по-опасна от обичайните политически интриги. Игра, в която О’Нийл очевидно бе заложил живота си. Сесил беше заинтригуван. Ако предположенията му се окажеха верни, този пират бе дяволски умен.
Затова Сесил не каза нищо. Пиратът трябваше да бъде оставен да действа.
Елизабет вдигна ръце, за да привлече вниманието на всички присъстващи.
— Искам момичето да се омъжи за някой, който ми е предан — заяви тя. — Омъжена, тя няма да означава нищо за Лиъм, а още по-малко — за баща си.
Ормънд се усмихна с мрачно задоволство.
— Имаш ли предвид някой свой предан васал?
Кралицата кимна. Това, което премълча, бе най-важната от всички причини да иска да омъжи Катрин Фицджералд. Тази причина нямаше нищо общо със заговори и съзаклятничества. Беше свързана изцяло с чувства и страсти.
Момичето бе прекалено красиво и съблазнително. Ако останеше в двора, щеше да представлява непрекъсната заплаха за любимите й мъже. Елизабет не можеше да позволи на Катрин да оплете в мрежите си Лестър, нито пък одобряваше обстоятелството, че Лиъм О’Нийл бе явно запленен от нея. Дори скъпият, обичен Том изглежда й симпатизираше. От известно време насам кралицата долавяше у него някаква промяна. Не, допускането на Катрин в двора беше сериозна грешка. Колко глупаво бе постъпила Елизабет, като й позволи да остане.
Представи си я закътана на сигурно място в Корнуол, в тихо провинциално имение, в напреднала бременност и с рояк дечурлига наоколо и не можа да сдържи усмивката си. Така нито Лестър, нито О’Нийл, нито Черният Том щяха да я смятат за привлекателна.
— Всъщност, аз вече говорих с жениха. — Усмивката й стана още по-широка. — Наистина, Джон Хок имаше по-добри планове за бъдещето си от това да се ожени за бедна ирландска католичка, но аз ще й дам за зестра едно малко, ала богато имение в Кент. — Сега изражението й беше тържествено-спокойно. — Сър Джон се съгласи. Сватбата ще бъде на петнадесети април, тоест само след четири седмици. Сега единственото, което ми остава, е да съобщя на момичето, че неговото бъдеще е решено. — Сетне добави: — Несъмнено тя ще бъде безкрайно доволна, защото искаше това повече от всичко на света.
В това време Сесил се питаше какъв ли ще бъде следващия ход на пирата.
18.
— Катрин!
Катрин се извърна. Едва бе излязла от трапезарията и ето, че към нея се приближаваше Джон Хок.
— Може ли да поговорим?
Тя вдигна поглед към красивото му лице, видя искриците, проблясващи в очите му и не можа да не се усмихне.
— Изглеждате радостен, сър — игриво каза Катрин, докосвайки лекичко силната му ръка. — Какви добри вести носите?
Сините му очи не се отделяха от нея.
— Да повървим през галерията — каза той. Миг след това ръката й бе намерила стабилна опора върху неговата.
Поглеждайки крадешком към сър Джон, докато прекосяваха салона, Катрин установи, че той неотклонно я наблюдава.
— Наистина сте в добро настроение, сър. Радвам се да видя едно тъй щастливо сърце… но каква е причината?
— Нетърпеливо момиче — каза той с нежен, тих глас. — Във всичко ли си толкова нетърпелива, скъпа Катрин?
Усмивката на Катрин се стопи. Нещо не беше наред. Джон Хок се държеше по-любвеобилно от обикновено и тя усещаше, че в думите му се крие похотлив намек. Това никак не й хареса. Досега Джон винаги се бе държал възпитано и галантно, за разлика от Лестър… и от Лиъм. Никак не й се искаше и той да се превърне в нахален развратник. Затова когато влязоха в дългата галерия — празна, защото почти всички придворни все още вечеряха в банкетния салон, Катрин рязко издърпа ръката си.
— Нещо лошо ли казах? — попита Джон Хок, усетил начаса промяната у нея.
Тя се спря и се извърна към него.
— Не съм съвсем сигурна.
Той докосна съвсем леко бузата й.
— Катрин, нямах намерение да те оскърбявам. — Сетне, след кратка пауза, добави: — Имам чудесна новина.
— Каква?
Джон Хок вече не се усмихваше. Погледът му бе неотлъчно вперен в нейния.
— Кралицата иска ти и аз да се оженим и аз дадох съгласието си… ако ти също желаеш това.
От устните на Катрин се изтръгна сподавено възклицание. Беше изумена. В съзнанието й изникна образът на Лиъм — златокос, сивоок. Красивото му лице, изопнато от страст, докато се навежда към нея; твърдото му силно тяло, обгърнало нейното. Тя с мъка прогони видението. Затвори очи, после ги отвори и се взря в тъмнокосия мъж пред себе си. Изражението му беше напрегнато, синият му поглед — сериозен.