— Ти пребледня. А аз смятах, че означавам нещо за теб.
Катрин полагаше неимоверни усилия, за да дойде на себе си.
— Така е! Просто съм изненадана!
— Ще се омъжиш ли за мен, Катрин? — попита Хок.
Тя го погледна. Това беше сър Джон Хок, капитанът на кралската охрана, изтънчен и благороден мъж. Мечтите й можеха да се сбъднат. Можеше да има красив, почтен съпруг, собствен дом и много хубави деца. Ако само кажеше „да“.
Отново си представи Лиъм. Изпълни я гняв и тя пак пропъди образа му. Помисли си за своя баща, изпаднал в немилост и затворен, лишен от всичко, което бе имал. Разчитащ изцяло на нея да спечели пирата за тяхната кауза. Но Катрин не искаше да се омъжва за Лиъм. Не искаше!
— Не желаеш ли да се омъжиш? — напрегнато попита Джон.
Отхвърляйки мисълта за всички възможни последици, Катрин сграбчи ръката му.
— Напротив! Много искам! — Тя навлажни с език изсъхналите си устни. — Ще се омъжа за вас, сър Джон.
Погледът му засия и той се усмихна. После я хвана за раменете. Тялото на Катрин се стегна. Знаеше, че възнамерява да я целуне. Под дългите мигли очите му бяха придобили тъмносин, необуздан блясък. Мускулите на лицето му бяха изопнати. Катрин не помръдна.
— Ти си красива жена, Катрин, и аз съм много щастлив, че ще бъдеш моя съпруга — дрезгаво каза Хок, преди да добави колебливо: — Предполагам, че вече си била целувана?
Катрин се изчерви.
— Да — прошепна тя треперливо. Внезапно проумя всичко. Всичко, което бе сторила снощи. Не само целувана, но и прегръщана, и галена, и много, много повече от това. О, господи! От друг мъж. А днес, днес тя вече беше сгодена. Почувства се омърсена, недостойна за сър Джон.
Слава богу, че сър Джон не знае… и никога няма да узнае.
— Няма значение — каза той сурово. — Не съм такъв глупак. Сигурен съм, че си имала много и пламенни обожатели. — Още не я бе целунал.
Катрин отново навлажни устни. Не искаше да признава, не биваше… но не искаше и да лъже. Божичко, скоро този мъж щеше да бъде неин съпруг. Нима трябваше да започне брака си с лъжи, с долна невярност.
— Имам неколцина обожатели — прошепна тя и дори съумя лекичко да се усмихне. — Но вече ще знам как да ги отблъсна, ако отново се осмелят да ме преследват.
Джон не се усмихна, но очите му заблестяха доволно.
— Никой няма да се осмели да те преследва, Катрин. Не знаеш ли с каква слава се ползвам? Малко мъже в Англия умеят да въртят меча по-добре от мен. Ние сме вече сгодени. След четири седмици ще се оженим. Никой, дори онзи пират О’Нийл няма да посмее да посегне на това, което е мое.
Катрин се опита да си представи Джон Хок и Лиъм в схватка, в двубой. Самата мисъл я ужаси. Със сигурност поне единият щеше да намери смъртта си в такъв сблъсък — ако не се убиеха взаимно. Но вниманието й внезапно бе отклонено от тези мрачни мисли. Хок я бе придърпал към себе си и свеждаше лице към нея.
Тя неуверено улови широките му рамене, докато устните му леко започнаха да докосват нейните. Целувката му беше нежна, ненастойчива. Катрин почувства облекчение. В момента изобщо не й беше до целувки. Но в следващия миг облекчението й се изпари. Устните му внезапно се втвърдиха, станаха настоятелни, принуждаваха нейните да се разтворят. Както всички други мъже, с които се бе сблъскала, Джон Хок бе изкусен съблазнител. Но Катрин не можеше да се поддаде на ласките му. От гърлото й се изтръгна тих стон, но не от желание, а от паника. Ала Джон го разбра погрешно и я притисна към стената. Катрин му позволи да впие устни в нейните устни, после и в шията й, усещайки здравата му, пламнала мъжественост, прилепена до бедрата й, повтаряйки си, че не бива да го отблъсква, че той е красив, благороден и нежен. Но тялото й не реагираше.
О, защо не можеше да изпита с него онази страст, която бе изпитала снощи с Лиъм О’Нийл?
Най-сетне той откъсна устни от шията й и Катрин се насили да срещне погледа му. Каза си, че с времето ще свикне с него, че ще се научи да търси прегръдките му така, както бе търсила ласките на Лиъм предишната нощ. Но бе завладяна от чувство за вина. Стори й се, че вижда в очите му объркване, объркване и разочарование.
Но тогава Хок се усмихна, прегърна я през кръста и тя разбра, че е изтълкувала погледа му погрешно.
Сватбата щеше да се състои в Лондон, в катедралата Св. Павел. Щяха да присъстват както кралицата, така и целият двор, но веднага след това младоженците щяха да отпътуват за Барби Хол — имението, което Елизабет бе дала на Катрин като зестра — и там щяха да прекарат първата си брачна нощ. Приготовленията за сватбата започнаха веднага. Междувременно Катрин бе получила позволение да посети фамилното имение на сър Джон в Корнуол, за да се запознае с баща му и с бъдещите си задължения като господарка на дома.