Катрин почувства силата му, видя високомерието му и го намрази заради всичко, което бе направил и което щеше да направи.
Тогава разбра, че той също я наблюдава. През опожарената палуба хладните му пронизващи очи уловиха погледа й. Катрин се вцепени. Никога в живота си не се бе чувствала толкова уязвима. Пиратът продължаваше да я гледа и тя изпита натрапчивото усещане, че е впримчена в невидимо, здраво въже, което я стягаше все по-силно. Дъхът й секна.
Той бавно се усмихна. Катрин се почувства така, сякаш беше жалък, прикован към земята заек, а пиратът — огромен сокол, бавно кръжащ над главата й, готов всеки миг да се спусне върху нея.
Внезапно морякът я хвана за лакътя и я повлече през палубата към главатаря.
— Не! — извика тя. Неудържима паника прогони и последните остатъци от куража, който бе възнамерявала да демонстрира. Неудържима паника и див ужас.
Златокосият пират я наблюдаваше, вече без да се усмихва.
— Не! — извика отново Катрин и се задърпа като муле.
С едва доловимо кимване на златистата си глава той даде знак на моряка и мъжът рязко я бутна напред и я изтласка нагоре по стълбите към горната палуба, където стоеше главатарят. Корабът се клатеше, а Катрин бе изнемощяла — не само от страх, но и поради преживения по време на кошмарната битка ужас — и когато морякът я пусна, коленете най-накрая й изневериха и тя се строполи на палубата, в краката на пирата.
Катрин се вкопчи в дървените дъски на пода, за да се изправи, но тялото й не се подчини и тя не можа да направи нищо друго, освен да вдигне поглед нагоре.
Той се взираше в нея от невероятната си височина. Внезапен порив на вятъра отметна няколко къси, златисти къдри от изразителното му красиво лице и разкри високи изсечени скули, силна решителна челюст и прав като стрела, прекрасно изваян нос. Широката отворена риза се ветрееше на непрестанния морския бриз и обрисуваше контурите на здравите му мускули. През разхлабените връзки се откриваше голяма ивица от широкия му загорял гръден кош, а финият ленен плат очертаваше дължината на тялото му, гладкия му стегнат корем и тесния му ханш. Развятата риза разкриваше и коравата издутина на неговата мъжественост между бедрата. Катрин преглътна и се помоли той да е от онези мъже, които нарочно уголемяваха предната на панталоните си. В противен случай изнасилването щеше да я убие.
Блестящият му сив поглед срещна нейния — и Катрин не можа да извърне очи, сякаш бе омагьосана.
— Аз съм Лиъм О’Нийл — каза той със сурова, доволна усмивка. — Капитанът на този кораб.
Тя не можа нито да отговори, нито да отмести погледа си от неговия.
Очите му като че ли започнаха да се затоплят. Усмивката му стана по-широка, но не и по-успокоителна.
— Какво е това, което виждам? Какво съм пленил? Такава красива плячка. Същинско съкровище, бисер сред толкова много плява. Ела, скъпа, ела.
И той протегна ръка надолу към нея.
2.
Преди Катрин да успее да реагира, златокосият пират се наведе над нея, сграбчи я в стоманената си хватка и я изправи на крака.
Разширените й очи се впиха в неговите. В зениците му светеше задоволство. Катрин внезапно се опомни и се опита да се отскубне от него. Безполезно — хватката му не се отслаби. Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха.
— Пуснете ме! — изкрещя тя истерично.
Сивите му очи се изпълниха с изненада, последвана от веселие.
— Както желаете, госпожице.
В момента, в който я пусна, тя мигновено отстъпи назад и взе да разтърква китката си, без да сваля очи от лицето му. Пиратът я наблюдаваше самоуверено като хищник, който лениво изчаква жертвата да падне в лапите му. Катрин осъзна, че тялото й трепери, и то видимо. Как би могъл да не е сигурен в победата си? Той беше капитанът на пиратите, кралят на тази крадлива сган, а тя бе безпомощен пленник. Погледът й се отклони вдясно, към студените сиви вълни на зимното море.
— Не можеш да избягаш, госпожице — каза меко пиратът. — Освен ако желанието ти не е да се удавиш.
Тази мисъл току-що й бе хрумнала. Но той разбра намерението и в същия миг и когато Катрин се извърна, решена да се хвърли в морската бездна, пиратът с един скок се озова до нея, придърпа я изотзад към мускулестото си тяло и я притисна в обятията си.
Тя се разкрещя от страх, безсилие и гняв, заизвива се в отчаяна борба да избяга. Желязната му хватка само засилваше яда й и я караше да удвои безплодните си усилия да му се противопостави. Напрягаше се толкова силно, че й прилоша и тя се уплаши да не припадне в ръцете му. Накрая той изглежда се отегчи, защото внезапно стегна прегръдката си и Катрин беше принудена да застине абсолютно неподвижно.