Сърцето й отново подхвана забързания си ритъм. Не съжаляваше за загубеното си целомъдрие, но… то бе последното ценно нещо, което й бе останало.
А беше омъжена за Джон Хок.
Катрин се вцепени. Само преди няколко часа бе стояла до Джон, бяха си разменили брачни клетви. А ето че сега седеше гола на леглото на пирата и тялото й тръпнеше от неудържима страст, копнееше за друг мъж.
Представи си Хок, вързан за брачното им ложе, разяреното му лице.
Заля я огромна вълна на ужас, която заплашваше да я удави. Катрин се надигна леко и погледна надолу към завивките. Към кръвта. Нейната кръв.
Беше загубила девствеността си. Беше съпруга на друг, но Лиъм бе отнел целомъдрието й. И тя му се бе отдала доброволно. Искаше да го направи отново.
— Катрин? — промълви той въпросително.
Погледът й го прониза като острие. Това, което бе сторила, беше невероятно.
— Махни се от мен! — изкрещя тя.
Лиъм трепна.
— Не исках да ти причиня болка, Катрин.
Сякаш за да избяга от него, Катрин се заотмества назад, докато гърбът й не се удари в таблата на леглото. Ръцете й все още стискаха възглавницата.
— О, господи! Махни се от мен!
— Съжалявам — каза той изтерзано. — Не исках… Изгубих контрол… Съжалявам.
Катрин не го чу. Съзнанието й плуваше в някаква мъгла. Но тя успя да проумее едно, най-важното: беше загубила нещо много повече от своята девственост. Беше загубила мечтите си — всичките до една.
21.
Уайтхол
Кралица Елизабет бе пребледняла.
Джон Хок пък стоеше пред нея, зачервен от гняв. Ръката му стискаше дръжката на шпагата. Макар да носеше стегнатата си червена униформа, той изглеждаше някак опърпан.
— Ваше величество, моля ви да ми помогнете да си върна невестата — каза Хок.
Елизабет бавно се надигна от трона си. Изуменият й поглед срещна погледа на Сесил.
— Не мога да повярвам.
Сесил пристъпи към Хок и постави ръка на треперещото му рамо.
— Гневът може да те подведе.
На устните на Хок трепна зловеща усмивка.
— Грешите, милорд. Той ще ме отведе точно там, където искам да отида и ще ми помогне да убия пиратското копеле, когато го открия.
Елизабет обърна гръб на двамата мъже. Ушите й бучаха от тътена на собствения й пулс. Беше обзета от ужасяваща ревност. Тя бе пожелала да ги държи на разстояние един от друг, а ето че сега, може би дори в същия този момент, нейният златен пират се отдаваше на ирландката. Пренебрегвайки нея и нейната воля.
Бесилката бе най-малкото, което той заслужаваше.
Разтреперана от гняв, кралицата се обърна към Сесил.
— Настоявам да ми бъде доведен, за да отговаря за своето дръзко безочие!
— С радост ще ви го доведа — каза Хок.
Елизабет успя да възвърне донякъде разума си. Тя впери поглед в Сесил.
— Замесен ли е О’Нийл в предателски заговор? Или го тласка единствено животинският му нагон? — Тя зачака отговора със затаен дъх, боейки се от най-лошото.
— Още е рано да се каже — спокойно отвърна Сесил.
Кралицата се замисли за момичето и гневът й се удвои, утрои.
— Тя го е съблазнила, точно както съблазни Робин и Том — изсъска тя. — И като си помисля, че аз я приех в моя двор, дадох й много повече от онова, което й се полагаше. Вината е колкото негова, толкова и нейна! Може би дори са планирали заедно цялата тази пиеса!
— Ваше величество — намеси се Хок, — Катрин не беше доброволна участничка в отвличането си. Бях там и видях всичко. Тя беше разстроена, какво говоря, зашеметена от пристигането на пирата.
Сесил пристъпи напред. Тонът му бе тих, кротък.
— Може би я съдите прекалено строго, Ваше величество. Много е вероятно тя отново да е невинна жертва, обикновена пионка в ръцете на пирата.
— Не мисля — рязко каза Елизабет. — Не знам! Нито пък знам защо ти я защитаваш, Уилям, освен ако не е успяла да прелъсти и теб!
Сесил не отвърна нищо.
Кралицата се обърна към Хок.
— Омъжих я за теб, за да можеш да я държиш под око — изсъска тя, насочвайки яростта си сега пък към него.
Хок смирено наведе глава.
Елизабет погледна към Сесил.
— Сега какво? — властно попита тя. — Какво ще правим сега?
— Не можем да направим нищо — отговори невъзмутимо Сесил.
— Нищо?! — извика Елизабет.
Хок се спусна към нея.
— Несъмнено той я е отвел със себе си на своя далечен северен остров. Ваше величество, умолявам ви, дайте ми само три кораба и сто войници и аз не само ще превзема острова му, но и ще го унищожа — заедно с пирата.
Кралицата бе готова да се съгласи. Как й се искаше да се съгласи! Но нещо я възпря — може би вродената й предпазливост, а може би привързаността й към онзи развратен негодник. За миг тя си представи красивия Лиъм О’Нийл, пронизан от шпагата на Хок и се разколеба. Сетне здравият разум й подсказа, че Хок не е способен да победи Лиъм О’Нийл. Нито в пряк двубой, нито в битка. Отново я изпълни гняв. Съмняваше се дали Хок би могъл изобщо да го залови.