Все пак нищо не бе в състояние да придаде на един мъж по-голяма мощ от желанието за отмъщение. Ако някой можеше да хване проклетия пират, това бе Джон Хок.
— Не се ли говореше, че островът е напълно непревземаем? — попита рязко Елизабет.
Сесил кимна.
— Да, сведенията са такива.
— Няма човек или място, които да са напълно непревземаеми — изсумтя Хок.
Сесил го потупа с длан по гърба.
— Няма смисъл да атакуваш такова укрепление заради една жена, Джон. То не може да бъде превзето, поне не без значителни загуби.
Хок не можеше да повярва на ушите си.
— Мили боже! — извика той. — Само като си помисля, че сега онова копеле се възползва от тялото й, причинява й болка!
Елизабет се извърна настрана. Мислеше за сведенията, което имаше за Катрин. Доколкото й бе известно, момичето далеч не се беше дърпало няколкото пъти, когато го бяха виждали в прегръдките на О’Нийл. Представяше си я съвсем ясно — как впива пръсти в широкоплещестия му гръб, как отвръща на влажните му, страстни целувки, как го приема в себе си.
— Съжалявам — каза Сесил на Хок.
Хок отново се втурна към своята господарка и застана на коляно пред нея.
— Ваше величество, моля ви, сторете ми това благодеяние. Трябва да го намеря! Дори да не желаете да ми помогнете да намеря Катрин, помислете за това, че ще ви донеса предателската глава на Лиъм О’Нийл!
Елизабет се взря в пламтящите му очи.
— Аз също съжалявам, Джон — меко каза тя. — Но лорд Бъргли е прав. Не мога да жертвам хората и корабите си заради една жена, независимо колко искам да получа главата на онзи разбойник. — Тя премълча факта, че за да осигури пари за подобна експедиция, трябваше да ги вземе от средствата, предназначени за други, далеч по-важни начинания.
Хок се изправи. На лицето му беше изписано невярващо, ядосано изражение. Без да каже и дума повече, без да дочака позволение да напусне, той се завъртя на пети и излезе от стаята. Елизабет го проследи с поглед и въздъхна. После прокле наум Лиъм О’Нийл и накрая се обърна към Сесил. В очите й имаше сълзи.
— Как можа да ми причини това?
Сесил улови ръката й.
— Скъпа Елизабет, пиратът знае, че не може да те има. Той е мъж, а мъжете трябва да изразходват страстта си някъде, както прекрасно знаеш. Лиъм О’Нийл много те обича, Бес.
— Ха! — изсумтя Елизабет, но се молеше верният й съветник да е прав. — Според теб какъв ще бъде следващият му ход? — Въпросът просто напираше да бъде зададен. — Ще се опита ли да се ожени за нея?
Сесил я погледна.
— За нещастие папата няма да признае сватбата й с Хок, защото не е извършена съгласно католическия обичай. Така че за О’Нийл няма да е трудно да се ожени за нея в католическа църква.
Елизабет пребледня и стисна юмруци.
— Папата със сигурност би ги бракосъчетал дори собственоръчно — извика тя, — само и само да ми направи напук.
— Е, най-малкото ще им даде благословията си — съгласи се Сесил. Миналата година кралицата бе отлъчена от църквата — по този начин папата беше решил да засвидетелства подкрепата си за католическата фракция в Шотландия. — Но пък Лиъм е твърд протестант.
— Баща му беше католик. Този негодник ще смени вярата си без да му мигне окото, стига да знае, че би извлякъл полза от това. — Елизабет крачеше напред-назад. — Ако той се ожени за нея… Пресвети боже, това ще бъде най-убедителното доказателство, че е в заговор с Фицджералд. Няма да ми трябват никакви други. — Тя се спря и се обърна към Сесил. — Никога няма да разреша на Джон Хок да се разведе с Катрин, дори ако Лиъм се ожени за нея!
Уилям наклони глава на една страна, без да отговори.
— Значи, какво ще правим? — попита кралицата.
— Ще чакаме — отвърна Сесил. — Ще почакаме и ще видим.
Но той вече знаеше какво да не очаква. О’Нийл бе прекалено умен, за да действа прибързано, да пропилява шансовете си. Това, което Сесил не знаеше, бе какво да очаква.
Хок не обръщаше внимание на погледите, които го съпровождаха на излизане от двореца. Някои от тях бяха изпълнени с искрено съчувствие, други — с фалшиво. Неколцина мъже, които му завиждаха за все по-голямото му влияние и власт, открито се изкикотиха насреща му. Но той не обърна внимание и на тях, защото си даваше сметка, че в гнева си бе в състояние да убие човек. А тогава кралицата щеше да хвърли него в Тауър.