— Така е по-добре. — Дъхът му опари шията и ухото й. — Не мога да ти позволя да избягаш, госпожице. Честно казано, успя само още повече да изостриш апетита ми.
Тя потрепери. Дали ще я изнасили? На палубата? Пред всички?
— Моля ви.
— За какво ме молиш? — Ръцете му още бяха сключени около кръста й. Когато заговори, устата му докосна шията й и разпали там искрите на нежелано усещане. Тялото му, притиснато до нейното, бе прекалено топло, прекалено… твърдо. Никога не беше я прегръщал мъж. Беше шокиращо. Беше ужасно. Катрин почувства, че дъхът й замира.
— Моля ви, пуснете ме. — Усещаше с всеки сантиметър от тялото си мъжкото му присъствие.
Той я завъртя с лице към себе си.
— Хайде, скъпа, няма да те нараня. Не се страхувай.
Катрин отдръпна ръката си от неговата. Внезапно се бе обнадеждила и това се изписа в очите й.
Красивата му уста се изви в насмешлива усмивка.
— Погрешно ме разбра. Няма да те нараня, но сигурно не мислиш, че ще ме убедиш да се лиша от прелестите на тялото ти? Не си ли чувала да казват, че в любовта и на война всичко е честно? Не разбираш ли, че победителите получават плячката и че ти си несъмнено най-хубавото съкровище, което съм печелил от доста време насам?
Катрин стоеше съвсем неподвижна.
— Това не е любов.
Той направи кратка, едва доловима пауза.
— Не е.
— И да нападнеш такъв малък кораб не е война. Това е пиратство, това е варварско насилие — изкрещя тя.
Погледът му стана мрачен, но зъбите му отново проблеснаха в усмивка.
— Но аз съм варварин, прекрасна лейди, и войната на думи, ако и да е забавна, не може да ме отклони от прелестите ти и от пъкления ми замисъл.
Катрин не се примири. В гърдите й пламтеше гняв, който се смесваше със страха й.
— Как може да се спори с един варварин?
— Трудна задача — съгласи се пиратът.
— Трябва да ме освободите. Баща ми…
Той я прекъсна.
— Не.
Катрин се вгледа в студените му сиви очи и разбра, че няма да успее да трогне този мъж. Сърцето й се изпълни с ненавист.
— Вървете по дяволите!
Отговорът му беше ново проблясване на бели зъби и кратък, плътен смях.
— И това от устата на една почти монахиня?
— Мислите си, че можете да си играете с живота ми! — изкрещя тя свирепо.
— Възнамерявам да спя с теб, госпожице, не да те убивам.
— То е същото.
Погледът му стана замислен.
— Предпочиташ да се удавиш пред това да легнеш с мен? Или може би след това?
Катрин отново хвърли отчаян взор към морето. Знаеше, че няма кураж да го направи, но излъга.
— Да.
— Самоубийството е по-голям грях от разврата. — Погледът му я прониза.
Очите й се замъглиха от сълзи.
— Дано поне тогава изпитате някакви угризения.
Пиратът улови брадичката й.
— Колко си глупава. Няма да ти позволя да скочиш в морето. Просто ще ти покажа колко си глупава.
— Не — каза тя и поклати глава. — Не. Каквото и да направите или кажете, не можете да ме убедите да легна с вас.
Усмивката му изгря отново — бавно и ослепително. За момент той замълча.
— На сутринта, Катрин, ще шепнеш в ухото ми думи за вечна любов и ще ме молиш да не си тръгвам от леглото ти.
Катрин ахна. Не можеше да повярва на ушите си. Можеше само да гледа нагоре към красивото му арогантно лице.
Той се обърна към едрия плешив пират, който я беше довел от каютата.
— Придружи дамите до „Морски кинжал“, Макгрегър. И ако само косъм падне от главите им, твоята плешива тиква ще се търкулне в морето без да ми мигне окото.
— Разбрано, капитане — каза Макгрегър, очевидно необезпокоен от заплахата.
Когато якият моряк я хвана за ръка и я поведе през палубата към пиратския кораб, който беше закачен с куки към техния, Катрин почувства облекчение. Първият им сблъсък беше приключил, тя не беше изнасилена, бе оцеляла… поне засега.
Но пиратът бе изразил намеренията си съвсем ясно. Водеха я на пиратския кораб и по някое време тази вечер той щеше да я заведе в леглото си. Беше получила само мимолетна отсрочка.
Но кратка отсрочка беше по-добре от никаква. Част от страха й започна да утихва. Ако успееше да бъде достатъчно умна, сигурно щеше да съумее да избегне съдбата, която я очакваше — съдба, по-лоша и от смъртта.
Макгрегър остави Катрин и Джулиет сами в каютата на капитана. Катрин беше поразена. Джулиет също гледаше слисано. Нима една пиратска бърлога можеше да изглежда така?