Лиъм кимна с непроницаемо изражение.
— Много добре. Както решиш. — Тонът му беше безстрастен.
Прииска й се да заплаче. Със замъглен поглед тя се извърна настрана към масата, където щяха да се хранят. Беше се събудила гладна като вълк, но сега апетитът и се бе изпарил. Намираше се в сериозна опасност, но отказваше да определи точно откъде идваше тя. Знаеше само едно — трябваше да избяга. Независимо, че това щеше да й причини невероятна болка.
Няколко дни по-късно Катрин седеше на пода с Ги. Играеха на зарове. По принцип той бе сериозно момче, затова всяка негова усмивка, всяко негово победоносно възклицание при успех я изпълваше с радост. Залагаха клонки и камъчета, въпреки че първоначално Ги, негодникът, бе настоял да играят с истински монети. Сега той отново пляскаше с ръце, зачервен от удоволствие — пак бе спечелил. Катрин му се усмихна.
— Не мога да те надвия, Ги. Мисля, че трябва призная разгрома си.
Ги й се ухили, сетне вдигна поглед и очевидно забеляза някого зад гърба й, защото усмивката му грейна още по-силно. Катрин се извърна и видя, че Лиъм ги наблюдава със странно изражение на лицето. Сърцето й моментално заби лудо. Много добре знаеше колко е часът… и какво ще се случи съвсем скоро в спалнята им на горния етаж.
Защото Лиъм прекарваше всяка нощ с нея и бурите на тяхната страст често продължаваха до зори. Понякога той идваше при нея и през деня. Катрин нито веднъж не се бе противопоставила. Нито веднъж не бе искала да се противопоставя.
Погледите им се сплетоха в безмълвно разбирателство. Тя се обърна към Ги, усещайки как се изчервява. Почувства, че Лиъм се приближава зад гърба й, долови топлината и магнетизма на тялото му до себе си, над себе си. Ръцете му докоснаха рамото й.
— В манастира ли те научиха да играеш комар, Кейт?
Катрин се засмя нервно.
— Разбира се, че не. Научих го от баща си и от чичо си.
Той пристъпи напред и коленичи до нея. Топлият му поглед галеше лицето й.
— И майка ти нямаше нищо против?
Катрин се ухили палаво.
— Тя не знаеше.
Лиъм се засмя. Смехът му бе весел, сърдечен, звънък. Тя се взря в красивото му лице. Но вниманието му вече се бе прехвърлило към Ги.
— Надявам се, че не си обрал дамата до шушка — сериозно каза той.
Ги се изчерви.
— Не, сър.
Лиъм се пресегна и разроши нежно косата на момчето.
— Един истински джентълмен оставя дамите да побеждават. — Сетне той стана, хвърли кос поглед към Катрин и се отправи към стълбите. Катрин го проследи с очи. Сърцето й пулсираше неудържимо. Но когато се обърна отново към Ги, опитвайки се да се държи естествено, тя видя въпросителния му поглед и огромното му желание да продължат играта. Усмивката застина на устните й. Момчето копнееше за нежност и внимание — нейното и на Лиъм. И макар че единственото, което искаше в този момент, бе да изтича по стълбите след Лиъм, Катрин потупа Ги по ръката.
— Е, ще играем ли или не? — попита тя весело.
Ги я стрелна с поглед, после се ухили.
— Да, милейди, ще играем. Но наистина ли трябва да те оставя да победиш?
Катрин не можеше да заспи. Тя погледна Лиъм, който лежеше по гръб и дишаше дълбоко и равномерно. Тялото му още блестеше от пот след преживяната бурна страст. Сърцето на Катрин се сви. Като внимаваше да не събуди спящия до нея мъж, тя се надигна и облегна гръб на възглавницата.
Вече беше юни, но макар дните на острова да бяха станали топли и почти летни, нощем все още бе доста хладно. Катрин покри голите си гърди със завивката. Пулсът й отказваше да се успокои. Няколко часа по-рано, по време на вечерята, Лиъм й бе казал, че на сутринта ще отплава.
Катрин бе реагирала като глупачка: попита го къде отива. Той я беше погледнал с непроницаемо изражение и бе отвърнал, че за нея е безполезно да знае.
Катрин усети, че в очите й набъбва влага. Тя ги изтри ядно с ръка. Ядосана бе на себе си, задето беше забравила, макар и за момент, че е любовница на пират. Разбира се, той имаше разрешителни за каперство; набезите му бяха насочени срещу враговете на кралицата. Катрин знаеше, че Лиъм не е просто пират, защото неговото пиратство бе част от много умна и опасна политическа игра. Когато плячкосваше и опустошаваше кораби в открито море, той подбираше жертвите си много, много внимателно.
Пират или не, утре Лиъм щеше да замине, а това означаваше, че пред Катрин най-после се откриваше възможност да избяга.
Тя сведе поглед към него. Огънят още гореше и топлата му оранжева светлина озаряваше стаята и красивите му черти. Сърцето на Катрин се късаше от болка. Но това бе още една причина да си тръгне сега, преди самият той да я е пропъдил, както със сигурност щеше да стори някой ден. Катрин се боеше от този ден, боеше се, че ще откаже да се подчини, че ще падне на колене и ще умолява Лиъм да не я отблъсква заради някоя нова, по-млада любовница.