Каютата бе облицована с тиково дърво. По-голямата част от дъбовия под бе покрита с множество красиви килимчета. Под един от петте люка на каютата имаше половин дузина огромни турски възглавници, избродирани и украсени с пискюли. Малък диван, тапициран със смарагдовозелена коприна и също с пискюли, подсказваше, че някой — вероятно пиратският главатар — действително обича да се обляга като мюсюлманите на тези възглавници.
Огромна, почти черна дървена маса за хранене, чийто масивен плот се издигаше върху четири крака с форма на животински лапи украсяваше далечния край на стаята. Обграждаха я шест испански стола с кожени облегалки. Единият край на масата очевидно се използваше за работно бюро, защото бе покрит с карти, чертежи, мастилница, пера и книги.
На едната стена имаше библиотека, висока почти до тавана, която беше претъпкана с томове в кожена подвързия. До другата стена стоеше изискан гардероб от орехово дърво, а от двете му страни бяха поставени два изящни френски стола с избродирани сини възглавници.
В другия край на стаята имаше легло, което би подхождало на някоя от кралските спални в Хемтпън Корт. Горната част на покрива на балдахина беше от пурпурна дамаска, долната — от драпирана златна коприна, а завесите, придържани назад с тежки, червено-златни шнурове — от ярко пурпурно кадифе. Леглото бе покрито с пищна кувертюра също в червено и златисто, а по него бяха разпръснати бродирани възглавнички, подобни на онези, които Катрин бе изработвала в манастира. Гербът на таблата й беше непознат, но тя забеляза цвета на лилията и разбра, че е френски1.
Отстрани до леглото пък стоеше голям, красиво издялан сандък. Катрин веднага разпозна келтските знаци върху заключения с катинар капак — този сандък бе дошъл от родината й. Върху стените на каютата имаше и множество картини.
Тя се обърна с лице към Джулиет, която стоеше до вратата.
— Какво е това място?
— Струва ми се, че цялата стая е свидетелство за всички кораби, които пиратът е плячкосал.
Катрин разбра, че Джулиет е права. Тази стая бе доказателство за десетки варварски нападения и кървави обири, извършвани в открито море в продължение на години. Тази стая бе недвусмислено потвърждение на неговата жестокост и безсърдечие.
Тогава Катрин видя леглото.
Естествено, беше го забелязала и преди, но само мимоходом. Сега погледът й се прикова в него. Като хипнотизиран. Представи себе си, захвърлена върху мекия дюшек, а върху нея — пиратът, който я обладава и се смее. От гърдите й се изтръгна вик. Тя се втурна покрай Джулиет към вратата и яростно задърпа бравата. Но вратата беше залостена отвън.
Джулиет отиде до нея и я прегърна.
— Катрин, какво ще правим?
— Не знам. Толкова ме е страх. — Катрин се огледа наоколо и накрая реши да седне на един от тежките испански столове. Но когато понечи да го дръпне, той не помръдна — беше закован за пода. Тя си даде сметка, че най-вероятно всичко в каютата е закрепено по същия начин. Сетне се отпусна се на стола и затвори очи.
Беше дяволски изморена, но сърцето й блъскаше тежко в гърдите в предчувствие на ужаса, който я очакваше. Катрин знаеше, че трябва да продължи да се брани. Не вярваше на изявлението на пирата, че няма да я нарани; подобно твърдение, изречено от такъв човек, беше нелепо. Трябваше незабавно да му каже, че е дъщеря на графа на Дезмънд, реши тя. Сигурно щом веднъж разбере коя е, той щеше да остави целомъдрието й непокътнато и да я върне на баща й срещу солиден откуп.
Припомни си смущаващите сиви очи на пирата. Никога досега не бе срещала мъж, който да я гледа по този начин.
През тялото й премина тръпка. Инстинктът й подсказваше, че той ще си поиграе с нея като котка с мишка, а после ще я обладае независимо от това, че можеше да я размени срещу откуп. Тя се прекръсти, молейки се интуицията й да греши.
След миг пиратският главатар влезе в каютата и затвори тежката врата зад себе си. Катрин рязко се изправи. Джулиет се втурна към приятелката си и застана до нея, но той дори не я погледна. Очите му обходиха Катрин от глава до пети, сякаш я разсъбличаха. Тя задиша тежко, сърцето й заби така, като че ли щеше да изскочи от гърдите. Безочливостта на пирата я накара да се изчерви.
Накрая той извърна очи към Джулиет и я повика с пръст.
— Вие, милейди, елате.
Джулиет се вцепени.
Ужас обзе Катрин. Какви бяха намеренията му спрямо приятелката й? Нима ще ги изнасили и двете? Тя се изправи пред Джулиет.
— Т-тя ще остане с мен.
Пиратът повдигна вежди и се засмя.
— Колко си смела, госпожице. Но ти не можеш да заповядваш на моя кораб. Елате, милейди.