Тя овлажни устни.
— Какво ще правим сега?
Лиъм продължаваше да я гледа.
— Какво искаш ти, Катрин?
— Не знам. — Но мислите й се бяха върнали в старите й мечти, в които тя се бе виждала толкова весела, толкова невинна и тъй щастлива — една засмяна невеста. Катрин искаше сега да бъде тази невеста.
— Не искам да воювам с теб — каза той пресипнало.
Тя трепна и погледът й отново се стрелна към него.
— Тогава сигурно ще трябва да промениш твърдите си методи, Лиъм.
— Сигурно.
Помежду им легна неловка тишина. Катрин усети напрежението в собственото си тяло — в бедрата, в гърдите, в главата си. Вече бяха съпрузи. Това бе тяхната първа брачна нощ. За разлика от преди, сега Лиъм имаше пълното право да я отведе в леглото си. Това бе нощ за нежност и любов. Защо тогава той стоеше и я гледаше така мрачно? Какво го възпираше да дойде при нея, както бе правил толкова пъти?
Неговите ръце също бяха скръстени.
— Чудя се дали между нас изобщо е възможно да има мир.
— Нещо се надигна в гърдите й.
— Н-не знам.
Лицето му се изопна още по-силно.
Катрин отново овлажни устни.
— Можем… да опитаме.
Очите му се разшириха, ръцете му се отпуснаха покрай тялото.
Тогава тя осъзна колко искаше да се помирят, колко изморена беше от непрекъснатата война с него и със себе си и как силно копнееше за топлото убежище на силната му прегръдка. За тялото му, което й даваше не само утеха, но и наслада. Бузите й поруменяха.
— Сега сме мъж и жена. Би било лудост да… воюваме.
Лиъм се спусна с бързи крачки напред, но когато стигна до нея, рязко спря, без да я докосне.
— Мисля, че аз съм лудият, Кейт. Да извърша всичко това, да рискувам толкова много… заради теб!
Дива, необуздана, радостна възбуда възпламени цялото й същество. Катрин направи опит да я овладее, да я укроти.
— Може би ще се получи — промълви тя. — Можем да направим така, че да се получи.
Почувства как погледът й се замъглява от сълзи. Ръката й се протегна и погали бузата му. Миг след това той завъртя глава, разтвори дланта й и нежно я целуна.
Катрин се хвърли в обятията му. Устните им се сляха и този път това бе увертюра към нещо много по-дълбоко от плътска любов.
Нечия ръка покри голото й тяло със завивка и Катрин се събуди. В стаята се носеха звуци, които първоначално й се сториха странни, но след това тя ги разпозна: слугите пълнеха ваната с топла вода.
Полузаспалото й съзнание лека-полека започваше да работи нормално. Намираше се в леглото, в тяхната спалня — спалнята, която деляха от дълго време. Постепенно Катрин си припомни всичко. Лиъм не й беше позволил да замине и взаимната им страст не бе познала граници. Първия път я бе любил изумително нежно, изумително внимателно, а втория — диво, яростно. След това тя вече не помнеше. Ръцете му, устните му, огромният му, горещ член, думите, които й бе шептял — ласкави или предизвикателно похотливи — всичко беше като в мъгла. Всичко, освен едно нещо, което се бе запечатало в паметта й съвършено ясно.
Нито веднъж Лиъм не беше свършил вътре в нея.
Внезапно я заля вълна от отчаяние, прогонвайки блаженото й доволство. Винаги бе искала да има деца. Все още искаше. А и вече бе негова съпруга. Защо Лиъм продължаваше да отказва да я дари с дете? Какви тъмни демони го караха да се държи толкова необичайно? Всички мъже искаха деца. Всички мъже искаха наследници, продължение на рода си, безсмъртие. Всички, освен един: мъжът, който бе неин съпруг.
И изведнъж тя си припомни неговите думи. Припомни си ги толкова ясно и отчетливо, сякаш самият той бе в стаята и ги произнасяше в същия този момент. Не искам деца. Няма да имам деца. За нищо на света не бих им оставил в наследство такъв живот.
Катрин рязко отвори очи. Стаята бе обляна в слънчева светлина, която й подсказа, че е вече следобед. Смут и болезнена тъга изпълваха цялото й същество.
Какво толкова имаше против децата, та да отказва да има дори едно? Коя бе причината за тази негова странна, мрачна решимост?
Катрин не знаеше отговора. Тя се обърна и се загледа в прислужника, който посипваше билки във ваната, пълна с гореща вода. До обонянието й достигна аромат на розмарин. Катрин се опита да разведри съзнанието си, ала не успя. Но вече се бе разбудила напълно, затова се надигна, увила чаршафа около гърдите си. И тогава от устните й се отрони тихичко възклицание.
На прага на стаята стоеше Лиъм и я наблюдаваше напрегнато. Беше сериозен, но когато погледите им се срещнаха, на лицето му се изписа съвсем лека, нерешителна усмивка.
Катрин успя да му отвърне с усмивка, която бе не по-малко свенлива и неуверена от неговата.