— Сър Джон — заяви тя, — надяваме се, че ни носите добри новини.
Джон я погледна право в очите, без да мига.
— Така е, защото винаги е добре да се знае кои са предателите на Англия, нали?
Елизабет трепна и погледна към Сесил и Ормънд. Сесил беше спокоен и сдържан както винаги, но братовчед й бе почервенял от гняв.
— Ние знаем кои са предателите в Ирландия и знаем кой е техния водач — проклетият папист Фицморис. Няма ли да го заловите, преди да е дошла зимата и всички мои хора да са измрели от глад? — Зимата затрудняваше изключително много връзките с британските войски в Ирландия и тяхното изхранване и с всяка изминала година броят им намаляваше все повече, в резултат не толкова на бойните действия, колкото на глада и болестите.
— О, ще го заловя, обещавам ви — решително каза Перът. Но той й бе обещавал това вече десетки пъти.
— Този бунт започва да ни омръзва — изсумтя Елизабет, изгубила търпение. — Нима е толкова трудно да се хване в плен един-единствен човек? Може би ще трябва да натоварим някой друг с тази задача.
Сър Джон почервеня.
Сесил се покашля и се доближи до кралицата.
— Мисля, че трябва да изслушате новината, която ви носи сър Джон. Тя обяснява защо толкова месеци не успяваме да се доберем до Фицморис.
— Да — изръмжа Джон, все още зачервен. — Той има далеч по-сериозен съюзник от Филип.
— Всеки друг би бил по-сериозен съюзник от испанския крал — изсумтя отново Елизабет. — Той е заобиколен от проблеми и единственият му мотив да помага на ирландците е желанието му да ме нарани!
— Приготви се за най-лошото, Елизабет — прошепна в ухото й Сесил.
Тя изтръпна.
— Кой подкрепя католическите предатели сега? Кой се осмелява?
Перът се усмихна, сякаш моментът му доставяше наслада.
— Прословутият пират-полуирландец, Господарят на моретата.
Елизабет го гледаше като онемяла. И не проумяваше.
Не можеше да проумее. Отказваше да проумее. Най-сетне тя успя да се усмихне.
— Единственото провинение на Лиъм, колкото и неприятно да е то, бе отвличането на момичето на Фицджералд и впускането му в разврат и оргии с нея на далечния му остров. Може би това подкрепя тезата на Том, че Лиъм се е съюзил с Фицджералд, че иска да се ожени за Катрин и да възстанови властта на баща й в Дезмънд. Но нищо повече.
— Ваше величество — студено каза Перът, — аз преследвам Фицморис из цяла южна Ирландия вече почти цяла година. Знам какво говоря. Все ми е едно дали дъщерята на Фицджералд е любовница на О’Нийл. Все ми е едно дори дали му е съпруга или не. Но знам какво говоря. Това пиратско копеле снабдява Фицморис с провизии, с оръжие и с всичко останало, от което бандитът се нуждае.
Елизабет усети, че й прилошава. Хвърли поглед към Том и видя, че той вярва на Перът. Обърна се към Сесил, но той също изглеждаше убеден в истинността на думите му.
— Не! — извика тя. Внезапна, ужасяваща болка бе пронизала гърдите й. — Не, вие грешите! Моят златен пират може и да подкрепя Фицджералд, но никога, никога не би подкрепил човека, който открито заявява, че иска да ме детронира! — Още малко и щеше да избухне в сълзи. Не, Лиъм не можеше да я предаде така. Та той я обичаше… поне малко.
— Не греша — почти изкрещя Перът, вече напълно почервенял. — Имам шпионин сред бунтовниците, Ваше величество. Той ги е видял да се срещат очи в очи. Видял ги е да си стискат ръцете. За бога, та от пролетта насам той е видял ирландците да разтоварват „Морски кинжал“ цели три пъти. Знам какво говоря.
Елизабет се извърна. Сесил я отведе до едно кресло. Сега тя усещаше, че наистина ще се разплаче. Протегна ръка, но тя бе хваната не от Сесил, а от коленичилия до нея Ормънд.
— Как е възможно? — прошепна Елизабет на своя братовчед. — Как може да ми причинява това?
Том вдигна ръката й и я целуна нежно.
— Лиъм О’Нийл няма сърце — каза той. — Той няма друг господар освен себе си и ако някога си смятала, че не е така, си била заблудена, Бес.
— Но… — Тя покри очите си с ръка, сподави риданието, което напираше в гърлото й и едва тогава погледна към Том. — Но той беше привързан към мен, сигурна съм.
— Не — властно каза Ормънд и отново целуна ръката й. — Аз съм привързан към теб, винаги съм бил най-верният ти съюзник, а и сме братовчеди. О’Нийл е издънка на Шон. Спомни си за това, защото то обяснява всичко.
Елизабет стисна ръцете му, обзета от внезапен гняв. Наистина, как бе могла да забрави, че пиратът е син на един жесток варварин и убиец? Как бе могла да забрави онази първа среща с Шон О’Нийл, когато тя беше съвсем младо момиче, току-що коронясано за кралица? Господи! Беше предадена. И като жена, и като кралица. Глупачка! Елизабет се обърна към Сесил.