Джулиет не помръдна, а Катрин я сграбчи за ръката, за да й попречи да му се подчини.
— Какво възнамерявате да правите?
Погледът му се впери в нейния.
— Не това, което очевидно си мислиш, скъпа. Нямам нужда от приятелката ти — твоите прелести ще са ми напълно достатъчни за през нощта. Но тази дама няма да остане тук, освен ако не желаеш публика.
Катрин преглътна и се изчерви още повече. Но не пусна Джулиет.
— К-капитане…
Той изглеждаше развеселен.
— Можете да получите щедър откуп за мен.
Погледът му се премести от очите й към меките й устни, после надолу към гърдите, притиснати от тесния корсет. Зърната й се бяха стегнали от тежкото и забързано дишане. Дали в този момент оглеждаше износената й рокля или прелестите, за които бе говорил преди малко?
— Не съм такава, за каквато ме мислите! — задъхано каза тя. — Не съм прислужница. Аз съм дъщеря на граф!
Едната му светлокафява вежда лекичко се изви нагоре.
— Кълна се в кръста и във всичко свято! — извика като обезумяла Катрин. — Аз съм дъщерята на графа на Дезмънд.
В отговор пиратът попита:
— Лейди Джулиет, искате ли да ви изкарам насила от каютата?
Джулиет поклати глава, освободи се от ръката на Катрин и припряно се отправи към пиратския главатар. Катрин изпадна в паника; беше наясно, че съдбата й щеше да се реши съвсем скоро. Капитанът на „Морски кинжал“ отвори вратата. Там чакаше Макгрегър с изражение на пълна невъзмутимост и незаинтересованост. Джулиет бе предадена на моряка, после вратата се затвори. Пиратът се обърна към Катрин, по лицето му бавно се разля усмивка и той тръгна към нея.
И последните остатъци от самообладанието и се изпариха. Тя се втурна към вратата, но когато се опита да изтича покрай него, той без усилие я улови и миг по-късно Катрин беше притисната към същата тази врата, през която искаше да избяга. Силните му ръце държаха раменете й здраво, приковавайки я към дървото и внезапно едното му бедро най-безцеремонно и интимно се озова между краката й. Тя не можеше да помръдне.
— Колко си глупава, скъпа. Няма да те нараня. Не бих наранил цвете като теб. Да го откъсна — да. Но не и да го нараня.
Катрин се опита да се успокои от неговия нежен, прелъстителен глас — нелека задача, когато беше притисната към силното му тяло.
— Аз наистина съм дъщерята на граф Дезмънд — каза тя отчаяно. — Той ще ви убие заради това, че сте ми посегнал.
— Дезмънд едва ли би могъл да ме убие — отвърна пиратът спокойно. Не изглеждаше никак развълнуван от потеклото й.
— Значи просто не го познавате — настоя Катрин.
— Познавам го — каза той, после вдигна ръка към лицето й. Дланта му погали бузата и брадичката й. Катрин се вцепени и отчаяно се замоли това кадифено нежно докосване да престане.
— А скоро ще опозная и теб — прошепна пиратът и устните му се приближиха към нейните. — Скоро трябва да те опозная.
Катрин потръпна, защото огромният му фалос докосна мястото, където се срещаха бедрата й. Той промърмори:
— Ти си голяма красавица, госпожице — от онези жени, които обсебват мъжките сънища.
Катрин се взря в него. Тялото му продължаваше да се притиска о нейното и тя усещаше с цялото си същество неговата мъжественост и знаеше какво ще се случи скоро, ако не намери някакъв начин да се защита. Но не помръдна, не можеше да помръдне, беше като замаяна.
Внезапно се съвзе й яростно се хвърли срещу него, но пиратът само стегна хватката си.
— Едва ли си ме сънувал, пирате. Нали току-що се запознахме!
Той се ухили.
— Прекалено съм припрян. Намеренията ми не са такива. — Но не се отмести от нея. — Отпусни се, скъпа, отпусни се. Няма как да победиш в любовната игра помежду ни. Аз съм далеч по-обигран от теб. Няма да те нараня. Ще ти доставя удоволствие.
Катрин изтръпна, но не се предаде.
— Мислиш да откраднеш честта ми без да ме нараниш? Това е невъзможно. А и мъж като теб никога не може да ми достави удоволствие, по никакъв начин.
Той се засмя. И докато се смееше, плъзна ръка по гърба й и я придърпа още по-плътно в обятията си. Връхчетата на пръстите му отново докоснаха лицето й, погалиха кожата й.
— Глупава… чиста… неопитна…
Катрин потрепери. Тонът му бе прекалено нежен.
— Пусни ме — прошепна тя.
— Аз мога и ще ти доставя удоволствие, скъпа, по всякакъв възможен начин. — Погледът му я прониза.
Катрин не можеше да знае какво означава това, но се изчерви. През ума й запрепускаха луди, разбъркани видения на сплетените тела на мъж и жена. Мъжът беше висок, безочлив и златокос.
— Само за момент ще изпиташ болка — промърмори той. — А после ще има толкова много наслада, че ще забравиш всичко друго, освен страстното си желание.