В такъв случай не беше възможно Лиъм да я обича.
О, господи!
Бари излезе от стаята, за да ги остави насаме, но Катрин дори не го забеляза.
— Катрин — прошепна Лиъм иззад гърба й и улови раменете й. — Опитвам се да ти обясня цялата игра. Трябва да ме слушаш много внимателно.
Катрин се дръпна рязко и се извърна към него. Лицето й бе изкривено от ярост… и омраза.
— Не! Няма нищо за обясняване! Негодник! Лъжец! Измамник! — Тя се нахвърли с юмруци върху него.
Лиъм не помръдна. Стоеше неподвижен и безмълвен, докато Катрин удряше гърдите му, задавена от ридания — заради загубата на една любов, която никога не бе имала, която никога не бе съществувала; заради болката от предателството, която не можеше да понесе. Заслепена от неудържим плач, тя не видя сълзите в очите на самия Лиъм.
— Опитвах се да ти обясня защо през изминалата година помагах на Фицморис — каза той с равен глас. — Но ти отказваш да ме слушаш, отказваш да ми повярваш. Не чу нито дума от това, което ти казах.
Катрин отново се втренчи в него поразена, залята от нова вълна на болка. Значи бе снабдявал побъркания католик в продължение на цяла година? Значи се бе съюзил с братовчеда на баща й малко след като я беше срещнал за пръв път!
— Не! — Тя вдигна ръце, сякаш за да се предпази от него. Никога през живота си не бе изпитвала по-силна омраза към някого. — Не ме докосвай!
— Нямаш друг избор, освен да ме изслушаш — каза Лиъм с нотка на гняв в тона си. Ръцете му се отпуснаха.
— Никога повече няма да те слушам — извика Катрин и в този миг пожела да го нарани така, както той бе наранил нея. Ала не можеше. Защото го бе обичала… Но Лиъм не я обичаше.
— Имам план, Катрин — поде той. Изражението му беше толкова сериозно, толкова искрено, че Катрин отстъпи назад ужасена.
— Не! — изкрещя тя. Как й се искаше да не бе изгорила писмото на баща си, за да може сега да му го хвърли в лицето.
— Катрин, това е един рискован и несигурен план. И първата стъпка към осъществяването му беше да направя Фицморис по-силен — продължи Лиъм, без да откъсва поглед от лицето й.
— Не! — извика Катрин отново. Един тих глас в съзнанието й, в сърцето й, я предупреждаваше да не прави това, да изслуша Лиъм, но тя не му обърна внимание. — Нека аз да ти кажа за моя план!
Челюстта му се стегна.
— Ти си прекалено разстроена и аз те разбирам. — Той отиде до бюфета и й наля чаша уиски.
— Не ме разбираш. Не би могъл — изкрещя Катрин, която го бе последвала.
Лиъм се обърна и й подаде чашата.
— Изпий това.
Тя блъсна ръката му и чашата се пръсна на пода. Двамата се взряха един в друг.
— Не искам да те нараня — каза Лиъм. — Никога не съм искал.
— Ти не можеш да ме нараниш — отвърна Катрин. Думите прозвучаха нелепо на фона на обляното й в сълзи лице. — С теб сме си лика-прилика. — Тя се изсмя горчиво. — И двамата прекрасно умеем да играем игри, да правим театър… да използваме другия за чисто егоистични цели.
Той я гледаше напрегнато. Катрин предизвикателно отвърна на погледа му, замаяна от безумната болка, която я разкъсваше цяла.
— Ти си твърде честна, за да играеш играта, за която говориш — каза накрая Лиъм.
— Нима? — изсмя се тя истерично. — Не искаш ли да чуеш за каква игра става дума… скъпи?
— Не мисля. — Сивият му поглед беше помръкнал.
— Помниш ли писмото, което баща ми изпрати през юли? Онова, което ти ми донесе? — попита Катрин пресипнало.
Той кимна бавно.
— Аз го изгорих. Знаеш ли защо?
— Не. И не искам да знам. — Но не отмести поглед от очите й, нито помръдна от мястото си.
В стаята беше толкова тихо, че неравномерното дишане на Катрин се чуваше съвсем отчетливо.
— Изгорих го, за да не можеш да го намериш и да го прочетеш. За да не узнаеш никога съдържанието му.
Той се взря в нейните изпълнени с ненавист очи.
— Но сега ти ще ми кажеш какво е имало в това писмо, прав ли съм?
— Да! — извика тя и заби юмрук в гърдите му. Лиъм очевидно не забеляза това. — Да, дявол да те вземе, да! Много отдавна, още преди да се омъжа за Хок, баща ми ме помоли да те използвам. Да те прелъстя, за да те отведа до леглото си… и до олтара! Той поиска от мен да те направя свой роб с помощта на тялото си. Да играя ролята на изкусителка. Да те принудя да се ожениш за мен. Чуваш ли ме, Лиъм?
На лицето му се четеше ужас, който нарастваше с всеки изминал миг.
Звукът, който се изтръгна от устните на Катрин, бе нещо средно между плач и смях.
— И аз изпълних молбата му. Беше само игра, Лиъм, нищо повече. Всеки мой стон и въздишка бяха чиста преструвка, предназначена да те побърка от желание, да те направи мой слуга. Преструвах се, че единственото, което ме интересува, си ти и сексът с теб. Преструвах се, че не мога да живея без теб, без твоите ласки. Преструвах се, че те обичам! — Тя осъзна, че отново е избухнала в ридания. — В замяна на това ти трябваше да помогнеш на баща ми — а не на Фицморис!