— Не! Никога! — изкрещя Катрин, прогонвайки натрапчивите си видения.
Пиратът й отговори с усмивка.
— Опитай вкуса ми — каза той. После се наведе към нея и леко докосна с устни нейните.
Тя се наежи и се опита да го удари по гърдите, но беше невъзможно — пиратът бързо улови китките й я обездвижи напълно. Устата му бе настойчива, но нежна. Катрин осъзна, че е спряла да диша. Но не се поддаде на упорството му и стисна здраво челюст. Тогава той започна много лекичко да хапе плътната й долна устна. При това през цялото време твърдият му член пулсираше между краката й.
Собственият й пулс се ускори толкова, че й се стори, че сърцето й ще се пръсне.
Накрая тя отвори уста, за да поеме въздух, защото дробовете й не можеха да издържат повече. С дълбок, гърлен звук пиратът плъзна език между устните й. Катрин изкрещя и отново започна да се дърпа, но напразно. Езикът му проникна дълбоко в нея. Това беше зашеметяващ израз на притежание.
Коленете й се огънаха и тя се олюля, но стоманената му прегръдка й попречи да се строполи на пода. Внезапно той откъсна устни от нея.
Зашеметена, Катрин се вторачи в него. Още не можеше да помръдне. Никой никога не й беше казвал, че има и такива целувки.
После осъзна, че се е вкопчила в широките му рамене и мигновено се опита да го отблъсне. Той й позволи да остави малко разстояние между пламналите им тела. За да прогони усещането за горещото му магическо присъствие, Катрин заговори:
— Баща ми няма да ти плати откуп, ако ме изнасилиш — каза тя, макар да знаеше, че не е вярно.
Пиратът се усмихна, наведе глава и я целуна по шията. От гърдите й се изтръгна възклицание. Устните му започнаха да се движат около гърлото й, описвайки с целувки въображаема огърлица. Сърцето й заби по-силно, толкова силно, че той сигурно го чуваше. Пиратът вдигна глава и отново се усмихна.
— Няма да има изнасилване, скъпа. Никога не бих изнасилил жена като теб.
— Ти не ме възприемаш сериозно! — извика тя.
— Напротив, възприемам те твърде сериозно — промърмори той като задържа поглед върху нея.
Катрин не успя да разбере какво има предвид, но усети, че в думите му има много повече, отколкото би могла да си представи.
— Тогава ме освободи без да ми причиняваш зло — каза тя.
Блестящият му поглед премина по лицето, после по гърдите й.
— Не мога.
Катрин почувства прилив на гняв.
— Защо? — изкрещя тя.
Той стисна челюст. Беше станал напълно сериозен. Трудно й бе да повярва, че само преди няколко минути се е усмихвал. Пръстите му още веднъж докоснаха лицето й.
— Защото си най-красивата жена, която съм виждал и защото ужасно много те искам.
Катрин не можеше да повярва на ушите си.
— Но не можеш да ме имаш! Аз не съм красива червена ябълка, която можеш да откъснеш и да изядеш просто ей така. Аз съм Катрин Фицджералд, дъщерята на графа на Дезмънд, родена и откърмена аристократка. Не можеш да ме имаш!
Пиратът не сваляше своя блестящ като диамант поглед от лицето й. Измина цяла минута, преди да проговори.
— Напротив, не само мога да те имам, но и ще те имам — каза той. — Изглежда не разбираш. Не сме в Дезмънд. Намираме се на моя кораб. В открито море. Тук аз съм крал и господар на всички и на всичко, което виждаш. От момента, в който попадна в моите ръце, ти ми принадлежиш. Катрин, нямам намерение да те нараня. Не изнасилвам девици. Сега се страхуваш от мен, но още преди нощта да е свършила, ще ти докажа, че страхът ти е неуместен.
Тя се взря в него за миг, онемяла. Точно зад рамото му се виждаше голямото легло.
— Помисли си за откупа, който мога да ти донеса! Със сигурност си заслужава много повече от една мимолетна наслада!
Ъгълчетата на устните му се повдигнаха съвсем леко.
— И дума ли не чу от това, което казах? Нямам намерение да искам откуп за теб. — Той повдигна брадичката й и премести поглед върху устните й. — Откупът е последното нещо, за което мисля.
Катрин осъзна, че пиратът възнамерява да я целуне отново и изкрещя:
— Пусни ме! Моля те!
Пиратският главатар се взря в нея и нещо в зениците му трепна. Пръстът му отново се плъзна по бузата й. После той я погледна право в очите.
— Ти не разбираш. Съжалявам, Катрин, че се налага да научиш фактите тъкмо от мен, но трябва да ти кажа, че дори ако имах желание да получа откуп за теб — а аз нямам такова, — това е невъзможно.
Тя замръзна, внезапно уплашена много повече от преди. Гласът й се превърна в едва доловим шепот.
— Какво говориш?
Той се поколеба, после отвърна рязко:
— Твоят баща е пленник на кралицата, и то от много години.
Катрин се втренчи в него, неспособна да издаде и звук, неспособна даже да диша.