Неговото предателство бе оставило в сърцето й белег, който Катрин щеше да носи у себе си завинаги.
Тя се спря на прага. Просторният салон беше претъпкан. Прихванала с ръка качулката си, Катрин се огледа и трепна, щом видя няколко познати придворни дами и между тях — Ан Хейстингз, най-добрата й приятелка в двореца.
— Стойте тук — прошепна тя на Макгрегър и Ги и с мъка си запробива път към баронесата.
— Ан! — прошепна напрегнато Катрин, когато най-сетне се добра до нея.
Ан се извърна и сините й очи се ококориха.
— Пресвети боже! Катрин! Какво правиш тук?! — Сетне очите й се разшириха още повече и Катрин прочете в тях разбиране, което не успя да си обясни.
— Трябва да говоря с кралицата — каза тя кратко, сетне припряно добави: — Но после ще се видим с теб, насаме. — Знаеше, че Ан ще иска да узнае всичко за живота й с прочутия пират през последните месеци.
— Нейно Величество е в залата за аудиенции — бързо прошепна Ан.
Катрин стисна ръката й в знак на благодарност и се отдалечи.
— Катрин! — извика Ан. — Чакай! Има още нещо, което трябва да знаеш!
Но Катрин не й обърна внимание. Хвърли поглед към Макгрегър, сетне забърза през салона с наведена глава, като разблъскваше по пътя си благородните дами и джентълмени, без нито веднъж да вдигне очи. Сега вече сърцето й туптеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите. Едва когато излезе от салона и се озова в преддверието пред залата за аудиенции, тя изправи глава. Сърцето й подскочи. Двете крила на масивната дървена врата бяха затворени и край тях се тълпяха около дузина царедворци и още толкова гвардейци. Кралицата разговаряше с някого насаме.
Налагаше се Катрин да почака, докато дойде нейния ред. Тревогата й се засилваше с всеки изминал миг. Страхът й — също.
Внезапно вратата се разтвори. Придворните замръзнаха по местата си и устремиха погледи към прага й. Разговорите секнаха. Войниците пристъпиха напред, сякаш за да ескортират молителя, който в този момент излизаше от личната си аудиенция при кралицата.
Но това не беше обикновен молител, съвсем не. Беше затворник. Беше Лиъм — раздърпан и окъсан, с оковани зад гърба ръце… с невероятно горда осанка.
От устните на Катрин се отрони възклицание. Звукът не беше силен, но в абсолютната тишина, възцарила се във фоайето, той отекна като тревожен камбанен звън. Погледите на всички присъстващи се прицелиха в Катрин.
Лиъм също я чу и, разпознал безпогрешно гласа й, вдигна очи право към нея. В тях гореше ярост.
Тя срещна погледа му. Беше я предал, но въпреки това сърцето й се обля в кръв заради неговите страдания. Докато очите й се изпълваха със сълзи, Катрин бавно, без повече да я е грижа за собственото й достойнство, пусна качулката си и я остави да падне назад и да разкрие лицето й.
Фоайето се изпълни с изумени, слисани възклицания, последвани от приглушен шепот.
Тогава Катрин видя, че зад Лиъм стои кралицата и я гледа втренчено със същото смайване, с което я гледаха останалите присъстващи. Изведнъж сърцето й спря да бие. Защото облеченият в червена униформа мъж, който пристъпи до Лиъм, бе не друг, а Джон Хок.
30.
На лицето на Хок беше изписано шокирано, ужасено изражение. Катрин погледна отново към Лиъм. Ако появата й в двореца го бе изненадала, той не го показваше с нищо.
Прииска й се да потъне в земята, да се стопи, да изчезне. Срамуваше се от Джон. Беше се отдала на греховни наслади с Лиъм, докато истинският й съпруг бе Хок. И в най-мрачните си кошмари не си бе представяла срещата си с него по този начин: пред очите на целия двор, и то в момента, когато Хок отвежда в Тауър не друг, а Лиъм — мъжът, който я бе отвлякъл от брачното й ложе, когото всички смятаха за неин любовник… и за чийто живот Катрин бе дошла да проси милост.
Тя полагаше неимоверни усилия да не поглежда към Лиъм, да не му обръща повече внимание. Усещаше с всяка фибра на тялото си десетките любопитни очи, вперени в нея и заинтригувания шепот, който я обграждаше. Дали Лиъм бе разкрил пред някого тайната на техния брак? Катрин отново погледна крадешком Джон, питайки се дали все още се смята за неин съпруг и какво ли би казал или сторил, ако знаеше истината. Беше уверена, че в очите на всички тя е една пачавра и че всички до един я заклеймяват като опозорена завинаги жена. Това без съмнение бе най-ужасяващия момент в нейния живот.