Погледът на кралицата бе пронизващ, смехът й — студен.
— Ако реша да пощадя този негодник, причината не би имала нищо общо с неговото копеле. — Сетне очите й се присвиха. — Момче ли ще бъде? Астролозите ли ти казаха?
— Не съм правила опити да определя пола на детето — бавно промълви Катрин.
— Трябва незабавно да отидеш при астролог — каза Елизабет. — Искам да знам дали ще родиш син на Лиъм.
Защо ли, запита се Катрин. Какво бе намислила кралицата? Не можеше да разбере. Внезапно Елизабет попита:
— Джон Хок знае ли?
Катрин се вкамени.
— Не.
Кралицата се усмихна отново.
— Тогава трябва да го повикаме. Той трябва да знае.
Ужас стисна гърлото на Катрин. Джон Хок бе последната й грижа… но ето че се бе превърнал в най-належащи от всички проблеми.
— Влезте, сър Джон — заповяда Елизабет.
Катрин изтръпна, когато Хок пристъпи в стаята. Очите му бяха отправени не към кралицата, а към нея. Той впери поглед в издутия й корем, който Катрин не се и опитваше да скрие. Собственото му лице също бе изгубило здравия си цвят.
Как й се искаше да бе имала време да се срещне с него насаме, да му съобщи внимателно новината, да узнае какви са мислите и намеренията му. Този път тя отбягна погледа му и сведе очи към токите на обувките му. Сърцето й биеше толкова силно и бързо, че й прилоша.
— Погледни ме, Катрин — каза сър Джон.
Катрин не можеше да стори нищо друго, освен да се подчини. Долната му устна бе издадена напред в горчив упрек и възмущение.
— Съжалявам — отмаляло промълви тя. Усещаше, че разстроените й нерви няма да издържат още дълго.
— Искам само едно — каза Джон с не по-малко разтреперан глас. — Кажи ми, че проклинаш всеки миг, който си прекарала в неговите обятия… в неговото легло.
Очите й срещнаха неговите. Дъхът й спря. Тя отвори уста, за да отговори — да излъже, — но не успя да произнесе нито звук. Хок стисна зъби и отмести поглед.
— Беше глупаво от моя страна, нали? — обърна се той към просторната стая или може би към себе си.
Катрин изпита ненавист към самата себе си. Хок беше добър, благороден мъж. Не заслужаваше това. Не заслужаваше такава жена. Заслужаваше съпруга, която да го обича, да е мила и добра, да му е вярна. Но Катрин не можеше да лъже за онова, което бе преживяла с Лиъм. Почувства се като хваната в капан, от който нямаше как да се измъкне.
Кралицата изсумтя.
— Много глупаво, Джон. Няма никакво значение какво е изпитвала тогава. Това, което има значение, е това, че тя е тук сега, че носи в утробата си дете от друг мъж, а е твоя съпруга.
Катрин започна да трепери. Но не каза нито дума. Сега, когато знаеше истината, Джон поне щеше да се разведе с нея час по-скоро. Хок наклони глава на една страна. Устните му бяха свити.
— Добре ли си Катрин? Имам предвид, в твоето положение?
Тя облиза устни.
— Аз… аз просто съм изтощена.
— Нищо чудно, че е така — каза Джон. — Кога ще се роди детето?
— През юли.
Той кимна, погледна отново към корема й, сетне извърна глава.
— Сър Джон — рязко произнесе Елизабет, — какво възнамерявате да правите с Катрин?
Хок се усмихна язвително.
— Какво искате да направя, Ваше величество? Да се разведа с нея? И да я оставя на улицата, да я принудя да проституира, за да нахрани детето си?
— Това би било добър урок за нея — промърмори кралицата.
Катрин бе пребледняла.
— Ще отида при баща си — прошепна тя.
Джон се обърна към нея.
— Фицджералд е беден като просяк. Той едва успява да изхрани жена си и сина си, а ти искаш да отидеш при него? По-добре недей.
— Можем да я върнем обратно във Франция, откъдето дойде — отбеляза Елизабет. — Нямаме нищо против да я изпратите да роди в някой манастир, дори ако решите да я оставите там до края на дните й. С радост бихме намерили подходящ дом, в който да отгледат детето.
От гърдите на Катрин се изтръгна силен вик. Тя се обърна към Хок и потърси погледа му. В зелените й очи гореше отчаяна молба.
— Не!
— Тя ще отиде в Хокхърст — заяви Джон с непроницаемо изражение. — Където й е мястото.
Катрин зяпна. Не можеше да повярва на ушите си. Нима той не смяташе да я отхвърли? Сигурно не бе чула добре.
Веждите му се вдигнаха.
— Какво очакваше, Катрин? Да се разведа с теб и да те оставя да просиш или да крадеш, за да си осигуриш прехраната? Ти си моя съпруга. Може и да си се поддала на съблазните на пирата, но не искаше да бъдеш похитена от него. И ако в онзи ден не бях проявил такава небрежност и бях поставил добра охрана, отвличане нямаше да има… и това дете в утробата ти щеше да бъде мое.
Катрин сплете ръце.
— Няма да поискаш развод?