Погледът му потърси нейния.
— Фицджералд беше осъден за държавна измяна, а земите и титлата му бяха отнети. Всъщност няма никакъв граф на Дезмънд, няма никакво графство — има само един затворник, изпаднал в немилост.
Тя го гледаше ужасена и невярваща.
3.
Съзнанието и отчаяно крещеше: не може да е истина!
Пиратът прекъсна мислите й.
— Така че сама виждаш, Катрин — баща ти нито може да плати откуп, нито да ти помогне.
Тя срещна погледа му. Зелените й очи пламтяха яростно.
— Не ти вярвам. Лъжеш!
Той остана невъзмутим.
— Не лъжа. Казвам това, което е известно на цял свят. Такива са фактите.
Катрин отказваше да му повярва. Не можеше да му повярва. Баща й — пленник на Короната, лишен от земите и титлата си! О, боже! Не, не беше възможно.
Гласът му стана по-нежен.
— Но баща ти е жив, Катрин. Не е обесен. Доколкото знам, все още се намира в Саутуърк, където е под домашен арест.
Катрин трепна. Гърдите й се надигаха задъхано.
— Саутуърк? — Тя онемя. Саутуърк, не Дезмънд. Баща й беше пленник на Короната, принуден да стои в Лондон. В изгнание.
— Напълно разбирам шока ти — каза пиратът, като я наблюдаваше съсредоточено.
Мразеше го. Мразеше го заради неговото безразличие, заради намеренията му, за това, че знаеше и че й бе разкрил тези грозни новини. За това, че й беше разкрил ужасяващата истина.
— Не разбираш нищо — озъби му се тя. Очите й се изпълниха със сълзи. — Махни се от мен!
Пиратът стисна челюст и се извърна настрана. Катрин веднага се свлече покрай стената и започна да трепери. Ако баща й наистина бе пленник на Короната, лишен от всичко, което притежава, значи заминаването й от манастира е било напразно. Ако баща й беше в немилост и в изгнание, значи самата нея също я очакваха немилост и изгнание. Защото никой мъж нямаше да я поиска без титла и без зестра. Внезапно вече нямаше бъдеще, нямаше мечти, нямаше надежда. Внезапно бе станала госпожица Никоя.
— Изпий това.
Тя вдигна поглед като обезумяла и видя, че пиратът й подава чаша бренди.
— Не.
— Колко си твърдоглава — каза нежно той. — Не ставай глупава. Изпий го. — Пръстите му уловиха брадичката й и доближиха ръба на чашата до устните й.
Катрин се задави, когато той наклони чашата и успя да излее няколко капки от пламтящата течност в гърлото й. Тя блъсна ръката му настрани и брендито се разля по загорялата му кожа. Пиратът стисна устни. В очите му се изписа гняв.
— Аз не съм нежен човек. Нито пък мил и добър. Но се опитвам да бъда внимателен и търпелив с теб — каза той. — Да те укротя, както бих укротил дива кобила. Нямам желание да те пречупвам, Катрин. Независимо от факта, че страстта ми остава огромна.
Катрин си пое дълбоко дъх
— Не съм кон, та да ме опитомяваш и дресираш.
— Но си жена, при това без закрилник, и като всяка жена се нуждаеш от мъж, който едновременно да те защитава и да те води със здрава ръка.
— И мислиш, че ти ще си този мъж? Че ще бъдеш мой закрилник? — изкрещя тя освирепяла. — Че ще ме направляваш така, както намериш за добре?
— Не ти оставям никакъв друг избор.
Вбесена, Катрин се опита да го заобиколи, но той я хвана с мощната си ръка и я придърпа към гърдите си. Сетне остави брендито на пода, без да я пуска. Мускулите й мигновено се стегнаха. Последното място, където искаше да бъде, бе в неговите ръце, притисната към силното му, възбудено тяло. Тя се замята, за да се освободи от него.
— Аз съм много страстен по природа — каза тихо пиратът. — И подозирам, че много ще си подхождаме.
— Не си подхождаме! Насочи страстта си другаде — изсъска Катрин.
— Не.
Тя се вгледа в настойчивите му сиви очи и го разбра напълно. Той не се интересуваше от нея и от чувствата й. Знаеше, че сега тя няма семейство и име, които да я защитят. Беше безсъвестен и щеше да се възползва от тежкото й положение. Нищо не можеше и нямаше да го спре да я погуби, когато решеше. Беше просто въпрос на време.
Щеше й се да може да разсъждава трезво. Трябваше да продължи да се бори, въпреки хаоса от ужас, неверие и страх в душата й. Не може да няма изход от това затруднение. В края на краищата, тя беше Катрин Фицджералд. Сигурно бе останало нещо — някакво малко количество скътани пари, някое скрито парче земя. Бяха останали чичовците й и роднините. И гордото й, древно име.
— Пусни ме — каза Катрин.
Той я послуша.
С ясното усещане, че пулсът й отново препуска ожесточено, Катрин веднага се отдръпна от него. Пиратът не помръдна. Гледаше я с очи едновременно горещи и студени. Тя знаеше, че студенината идва от липсата на сърце. Горещината беше от похотливостта му.