След миг го видя да се задава между голите дървета — висока величествена фигура в тъмно наметало, която бързо се приближаваше към параклиса. Ноктите на Катрин се забиха в дланите й.
— Милорд — тихо извика тя.
Той смени рязко посоката си и се отправи към нея. Катрин се изправи на крака. Беше вдигнала качулката си и я стискаше толкова здраво затворена, че лицето й почти не се виждаше.
Лестър спря пред нея и лекичко се усмихна.
— Имаш ли представа как се почувствах, когато получих съобщение, че искаш да се срещнеш с мен, и то тайно?
Катрин трепереше. Не отвърна нищо. Погледът й бе вперен в красивото му лице, обляно от лунната светлина, която се процеждаше между два разкъсани облака.
Въпреки неустоимия порив да побегне, тя не помръдна, когато Лестър протегна ръка към нея и свали качулката й.
— Господи, толкова си красива — каза той с предрезнял глас. Пръстите му докоснаха бузата й.
Катрин с мъка остана неподвижна.
— Сега съм по-дебела.
Погледът му срещна нейния.
— Носиш дете от нето. В това няма нищо чудно. Винаги съм знаел, че си родена да поемаш и отглеждаш мъжкото семе, да носиш и раждаш деца.
Тя не каза нищо.
Очите на Лестър бавно обхождаха лицето й.
— Мислеше ли си за мен, скъпа моя? Когато пиратът проникваше в прекрасното ти тяло — мислеше ли за мен?
Катрин изтръпна.
— Аз често мисля за теб — каза Лестър. — Все още те желая. Дори повече от преди. — Той се усмихна леко, улови ръката й и я притисна към слабините си. Беше твърд като скала.
Катрин рязко дръпна ръката си.
— Аз съм бременна!
— Някои жени предпочитат да се любят в това състояние.
Тя беше шокирана. Усети страх. Не бе предполагала, че Лестър ще бъде отново толкова настоятелен, не и сега, не и когато носеше дете в утробата си.
— Аз не съм от тях.
— Не ти вярвам. — Той я придърпа към себе си. Катрин настръхна, когато усети коравия му член до бедрото си, но не оказа съпротива. — Ти си страстна жена. Разбрах го още щом те видях. И доказателството за това е, че не си омръзнала на О’Нийл, че те задържа на своя остров почти цяла година. Предполагам, че те е научил на много и приятни начини да доставяш удоволствие на един мъж. — Устните му докоснаха нейните. — Но той е в затвора от няколко седмици. Тялото ти сигурно вече тръпне от желание. Смятам да заема мястото на пирата, Катрин.
Тя отчаяно завъртя глава, за да отдалечи устните си от него. Беше останала без дъх.
— Спрете. Моля ви.
— Но нали ти ме повика? — тихо промълви той. Погледът му я прониза. — Какво искаш от мен, Катрин?
Катрин притисна ръце към гърдите му в напразно усилие да остави поне малко разстояние между телата им.
— Имам нужда от вашата помощ.
— Знам. И мога да се досетя за какво ти е нужна помощта ми.
Тя го погледна слисано.
Лестър се усмихна.
— Кралицата ми каза, че си я молила доста умело, доста убедително да пощади живота на твоя любовник, пирата. Катрин, ти си права да се обърнеш към мен. Единствено аз съм в състояние да ти помогна да постигнеш целта си. Елизабет не може да ми откаже.
— Значи ще я убедите да помилва Лиъм? — прошепна едва чуто Катрин.
— Готова ли си да платиш цената, която ще поискам?
Със свито от ужас сърце, тя кимна.
Лестър се усмихна. Тялото му се притисна към нейното.
— Тази нощ?
— Не! — Катрин се отскубна от него и отскочи назад, обзета вече от истинска паника.
Той не направи опит да я задържи. Очите му я наблюдаваха с нескрит интерес. Беше самоуверен и спокоен — като хищник, дебнещ лесна плячка.
Задъхана, Катрин срещна смело погледа му.
— Първо трябва да успеете да направите така, че Лиъм да получи свободата си. Едва тогава ще дойда при вас. След като родя детето си.
Лестър се изсмя.
— Не съм съвсем съгласен. Значи трябва да чакам чак докато пиратът бъде пуснат на свобода? И дори тогава да те имам само веднъж? Залогът е твърде голям, Катрин. Ако научи за това, кралицата ще се разгневи до смърт. А и става въпрос за живота на твоя любим. Не мисля, че един път ще бъде достатъчен.
Тя поклати глава, повтаряйки си, че не бива да плаче, че трябва да бъде силна.
— Когато Лиъм е на свобода, аз ще дойда при вас само веднъж. — Тонът й бе твърд и решителен, но й се наложи да стисне здраво раменете си с ръце, за да се опита да спре треперенето на тялото си. — Може и преди да се е родило бебето, ако наистина желаете това.
Той я изгледа изпитателно.
— А ако откажа?
— Тогава никога няма да ме притежавате — отвърна Катрин далеч по-спокойно, отколкото се чувстваше.