— Спала ли си вече с него, Катрин? Отговори ми!
— Не! — извика тя изплашено.
Това не успокои Лиъм. Тя го мамеше, дяволите да я вземат. Изведнъж изпита натрапчивото усещане, че стените на килията се свиват, че самият той се смалява до жалка, безпомощна отломка. Тялото му се разтърси.
— Ти не отговори на въпроса ми, Катрин.
— Хок казва, че ще те обесят. Правя всичко, което е по силите ми, за да предотвратя това, но не знам дали ще успея — извика задъхано Катрин. — Хок казва… — Тя млъкна.
Хок. Хок. Хок.
— Какво още казва? — изръмжа Лиъм.
— Че ще даде на твоето дете името си… дори ако е момче!
Тогава той разбра всичко, видя всичко. Видя нейното бъдеще — бъдеще с Джон Хок. Видя ги двамата, настанени удобно в Барби Хол. Видя детето си, растящо като млад английски лорд, нагиздено с панталони, жакет и шапка с големи пера, обучавано от най-добрите учители, разговарящо с лекота на английски, френски и латински, приемано както във висшето общество на Лондон, така и сред провинциалните благороднически родове. Несъмнено щеше да има и други деца, малки момчета и момичета — децата, които Катрин щеше да роди на Джон Хок, както е редно да стори всяка добра съпруга.
Лиъм го мразеше.
В този момент мразеше и нея.
Той се извърна и с див рев стовари юмрука си върху каменната стена. Катрин изпищя уплашено. Лиъм удари стената отново. И отново. И отново… докато не осъзна, че Катрин се бе хвърлила на врата му разридана и крещеше, че не бива да прави това, че го моли, умолява го да спре.
Задъхан, с окървавена ръка, която вероятно бе счупена, защото го болеше ужасно, Лиъм опря лице до стената. Катрин се свлече в краката му, като ридаеше тихо. Той усети, че по собствените му бузи се стичат сълзи. И за пръв път в своя живот изпита съмнение в себе си.
Щеше да изгуби всичко. Жена си, детето си, живота си.
Страх парализира тялото му.
Тогава от дълбините на душата му изригна някаква скрита, могъща сила. Страхът не изчезна, но във вените на Лиъм потече решителност, която подпали кръвта му. Трябваше да извоюва свободата си и щеше да я извоюва. Преди Катрин да е сторила немислимото и да се е върнала при Джон Хок. Преди да се е отдала на Джон или на друг мъж с надеждата, че чрез тялото си ще може да откупи неговата свобода. Преди да е станала политическа жертва в името на неговия живот. И преди самият той да полудее окончателно.
32.
Хокхърст
Беше изминала точно една година от първото посещение на Катрин в Хокхърст. По онова време беше сгодена за Джон Хок и очакваше да стане негова съпруга. Сега й се струваше, че оттогава е минала цяла вечност. Даде си сметка колко наивна и невинна е била, колко малко е знаела за света и за мъжете. Имаше чувството, че за тази една година е остаряла с цяло десетилетие.
Сега се връщаше в Хокхърст при обстоятелства, които и на сън не си бе представяла за възможни.
Движеха се бавно по разкаляния път, който се виеше между хълмовете. По време на пътуването, което продължаваше вече цяла седмица, Катрин почти не беше излизала от каляската, но днес бе настояла да язди сама и Хок се бе съгласил. Преди година ветровитите, обрасли с диви храсти хълмове й се бяха сторили живописни и някак романтични. Сега ги намираше унили, мрачни и враждебни.
Каменните стени, покритият с плочи покрив и комините от варовик на старинната господарска къща вече се виждаха в низината и Катрин усети как в гърдите й се надига паника. Животът й беше истинска лудост. Как би могла да бъде съпруга на Хок, след като копнееше толкова отчаяно за друг мъж? След като носеше в утробата си дете от този друг мъж? Когато този друг мъж вероятно щеше да увисне на бесилката? Как?
Сърцето й се сви болезнено, сякаш стегнато в огромно менгеме. Тя се надяваше, че Лестър ще успее да убеди Елизабет да пощади Лиъм, разчиташе на това, копнееше за това. Но ако Лестър успееше, Катрин трябваше да изпълни своята част от мръсната сделка, която бе сключила с него. Чувстваше се толкова безпомощна. Толкова отчаяна. Толкова самотна.
Копитата на конете изтрополиха по облите камъни в двора на имението и спряха до входната врата. Хок помогна на Катрин да слезе от седлото.
— Родителите ми са в Лондон, така че засега няма да ти се налага да се срещаш с тях.
Тя изпита облекчение, макар че от тревога за Лиъм изобщо не се бе замисляла за това как ще я посрещнат родителите на Хок