Намеси се Лестър.
— Да не би да обвиняваш О’Нийл в изнасилване, Ормънд? Не ми е приятно да го казвам, но Катрин съвсем не изглеждаше изпълнена с омраза към пирата последния път, когато я видях.
Ормънд не успя да отговори, защото в този миг Елизабет пристъпи към Лестър заплашително и попита:
— И кога беше това, Робин?
Той се сепна.
— Моля?
Елизабет не повтори въпроса си. Беше чула слух за някаква странна среща между мъж и жена преди седмица в градината край параклиса в Ричмънд. Среща в полунощ. Свидетелят се кълнеше, че жената била Катрин. Не бе видял лицето на мъжа, но твърдеше, че бил много висок, широкоплещест и тъмнокос. Елизабет се взря в Робин и се запита дали й беше изневерил с Катрин, дали я бе предал заради тази жена. Самата мисъл я накара да потрепери. Нима не бе достатъчно, че проклетата кучка беше оплела в мрежите си О’Нийл? Нима не бе достатъчно, че я бяха заточили в Корнуол?
— Ако О’Нийл може да ни доведе Фицморис — заговори Лестър непринудено, сякаш кралицата не бе му задала никакъв въпрос, — той трябва да бъде пуснат на свобода.
Елизабет вдигна учудено вежди.
— Започнал си да пееш нова песен, скъпи Робин. Не беше ли едва онзи ден, когато ме съветваше незабавно да го изправя пред съда и също толкова незабавно да го обеся?
Лестър се усмихна.
— Не можем да си позволим тези непрекъснати войни в Ирландия. Фицморис е прекалено добър водач. Ако О’Нийл може да го унищожи, тогава е хиляди пъти по-добре да го пуснем на свобода, вместо да го бесим. Никой друг не е способен да залови оня папист и ти го знаеш, Бес.
Елизабет го гледаше с леденостудено изражение. Нещо ставаше, сигурна бе в това. Дъдли беше променил мнението си твърде бързо и твърде разгорещено поддържаше идеята за освобождаването на пирата. Това бе работа на момичето. Елизабет го почувства, както почувства, че отстраняването на Катрин от двореца ни най-малко не бе отслабило желанието на Лестър да я притежава. За миг през главата й мина идеята да обеси тази жена за предателство заедно с нейния любим пират.
— Простете, Ваше величество — намеси се Сесил. Елизабет се извърна към него с облекчение. — Трябва да престанем да разчитаме на сър Джон Перът. Той не може да хване хитрия католик. Най-доброто, което успя да стори, бе да го предизвика на дуел и така окончателно да се орезили.
Кралицата срещна прямия кафяв поглед на своя съветник.
— Аз вече престанах да разчитам на сър Джон — каза тя, — откакто чух тази невероятна история.
И Лестър, и Ормънд се изхилиха, неспособни да сдържат смеха си.
Елизабет ги погледна строго.
— Очевидно той се е побъркал — продължи тя. — Да покани Фицморис на дуел! Пресвети боже! Сър Джон трябва да си е изгубил ума, за да реши, че един личен двубой ще сложи край на цяла война.
Лестър все още беше усмихнат.
— При това на неговата възраст и с неговото тегло!
Ормънд също се кискаше.
— А Фицморис, лисицата му с лисица, изобщо не си показал и носа и така направил резила на сър Джон двойно по-голям.
— Че и тройно — додаде Лестър и двамата мъже избухнаха в смях.
— Престанете веднага — извика Елизабет. — Как можете да се подигравате така жестоко на човека, който ни е служил вярно толкова години и дори е изгубил ума си заради нас!
— Ирландия е трудна страна — меко каза Сесил, за да извини провала на Перът и очевидното му умопомрачение.
— Трябва ли да се доверя на пирата? — попита го Елизабет.
Сесил се усмихна лекичко и заговори само на нея, сякаш другите в стаята не съществуваха.
— Ако О’Нийл залови Фицморис, това наистина ще бъде огромен успех за нас. Но ще ни докара нова купчина тежки проблеми.
— Какво имаш предвид? — попита Лестър.
Сесил дори не го погледна.
— След като Фицморис го няма, кой ще управлява южна Ирландия и ирландците по тези земи?
— Аз — обади се Ормънд.
Сесил се обърна към него.
— Ти си повече англичанин, отколкото ирландец, при това си твърд протестант. Ирландските лордове се отнасят с теб почтително, но никога няма да те последват.
Ормънд стисна зъби.
— Знам какво ще кажеш сега.
Сесил се престори на изненадан.
— Нима?
— Ти никога не си искал Фицджералд да бъде отстранен от Ирландия! — извика Ормънд. — Но вече е твърде късно. Той беше отстранен и лишен от всичките си имоти и титли. Сега е полупобъркан и тъне в мизерия. Ирландците ще трябва да приемат мен като най-могъщия от техните лордове. Няма друг избор.
— Винаги има друг избор — спокойно каза Сесил.